Мостът над реката

Мостът се намираше навътре в гората,но всеки можеше бързо да го намери.

Отдавна не си бях показвала носът навън,чудех се къде ли е Рот.. Сигурно отново някъде се бе запилял. Не бях виждала никого от боговете в последно време,Посейдон не ми липсваше кой знае колко,а още по-малко другите фръцльовци. Облякох се и тръгнах без колата,да това определено беше лоша стъпка. Беше доста тъмно,а пътят бе не равен,добре че нямах навика да се спъвам.. много. Чувах шумоленето на водата,бях близо до любимият си мост,а щом го доближих забелязах едно момче,загледано във водата. Започнах бавно да слизам по стълбичките,усещах огромна сила от него,подобна на моята сила,чувствах че е древно създание,а след това ми просветна,щом видях лицето му се усмихнах. Облегнах се на моста мълчаливо :
- Какъв късмет.. не всеки ден срещам похотта.. - продумах с доволен тон. Не го бях виждала от.. от векове.

Имах нужда да подишам чист въздух,стриптис клуба бе пълен с отрепки и пияни шофьори.Излезнах да се разходя и стигнах до един мост,не мина много време преди вятърът да ми доведе компания.Чух стъпки да се приближават към мен и запалих една цигара,докато се вглеждах във водата.
-Но при последната ни среща ти остана задоволена за векове напред.-усмихнах се и й намигнах.Между нас в миналото имаше нещо,не трая дълго.И двамата сме един вид непостоянни...или поне тогава бяхме.
-Сега кой жребец яхаш?-всъщност я питах как е и какво прави напоследък.Това си е нещо като мой код за разговор,добре,че тя ме разбираше.-Но едва ли си намерила по-добър от мен...-а това си беше много прикрито "Липсвах ли ти?".

Засмях се,извадих цигарите си от джоба и запалих една. Не се бе променил никак. Определено ми беше липсвал,но едва ли щях да му го покажа.
- В момента никой. - отвърнах с студен тон,както обикновено правех. Той знаеше че само един може да стопли тона ми.
- Ами ти? С коя си играеш сега? - попитах любопитно чернокосото момче. Беше станал още по-секси с вековете,а някой казват че времето състарявало.
- И да.. липсва ми.. малко. - изкикотих си,а след това започнах да ходя по моста,оставяйки го облегнат на парапета. Слязох до водата,докоснах я,бе необичайно топла,за това реших да вляза. Махнах дантелената рокля и се пуснах по течението,но въпреки това останах на едно място,а очите ми гледаха към моста,усмивката ми показваше видно задоволство.

-С никоя...
Усмихнах се и си дръпнах още веднъж от цигарата преди да я хвърля и да я последвам.Свалих сивата си памучна блуза и дънките и ги захвърлих малко по-далеч от нейната рокля.Не искам да ми направи някой номер,но и дори да ми открадне дрехите,за мен не е особен проблем да се прибера по боксерки.Влезнах във водата при нея и с примамлив поглед бавно я заобиколих ,докато бях зад нея плъзнах един пръст бавно нагоре по гърбът й,точно по средата.
-Няма вече момичета с опасен чар като едно време...ти може би си последната.-малко ласкателство и....застанах пред нея и я погледнах в очите.

Всичко беше както едно време,малки игрички,погледи казващи всичко. Тялото ми потръпна когато той прокара пръстите си по гърбът ми.
- Аз съм единствена. - казах просто и ясно. Аз бях победителката,аз бях единствена във всичко което правех. Придърпах го към себе си и го целунах страстно :
- За това не си намерил друга и определено съм ти липсвала. - прошепнах в ухото му,а дъхът ми галеше вратът му,прокарах единия си пръст по шията,а след това се отдръпнах,усмивката ми отново се появи,облегнах се удобно до брегът,а очите ми шареха из тялото му.

Още игрички,за това тя ми бе любимка.Приближих се към нея и целунах рамото й.
-Не и такава като теб и никога няма да намеря...знам го със сигурност.Търсил съм.
Леко се засмях и след това плъзнах погледът си по тялото й.Споменът за онези вечери,за онова легло и за сладките й стонове се настани удобно в съзнанието ми.
-Нима ми казваш,че никой не е грабнал интересът ти през цялото това време...освен мен,разбира се.
Погледнах я в очите и се приближих още повече.

Очите ми не го изпускаха от поглед,отлично знаеше че щом докосне кожата ми цялото тяло изтръпваше. Приближи се още повече към мен,вече усещах топлината му,отместих поглед от тялото му и от него.
- Вече никой не ми обръща внимание,никой дои не се стреми към победа. - измърморих с видно недоволство в гласът.
- Днешните мъже са толкова различни,претенциозни и разглезени. - продължих без да гледам към онова тяло което винаги се опитва да ме изкуши.
- Ами ти? Как така не намери по-добра от мен? - попитах закачливо.

Истина или лъжа...има ли смисъл от което и да е решение.
-Знаеш,че не се спирам и не се задомявам.Такъв съм и ти го знаеш много добре,защото и ти го видя.Никога няма да се спра на едно момиче...
Истината и малко прикрита лъжа.Не се надявам да срещна "момичето за мен",никога не съм се надявал.
-Знаеш,че не вярвам в любовта.
Прошепнах и се облегнах на камъкът до нея,напълно изгубил желание за похот.
-Сигурно живееш добре в този град.-казах загледан към моста.-Мисля да остана тук известно време.Да видя каква риба има...

» Мостът край езерото