Плаж "Лагуна"

Събух обувките си и се отървах от ризата. Прегърнах Жезалин и след една нежна целувка, попитах:
-Искаш ли да поплуваме? Толкова е романтично тук! - възкликнах аз и с едно невидимо движение се отървах от дънките си и се усмихнах, леко дърпайки едната презрамка на потника й, играейки си с нея. Засмях се и казах:
-Е, това няма да ти трябва във водата. - засмях се и след един предизвикателен поглед, се отървах от потника на Жезалин още преди да сме стигнали водата. Вдигнах я сякаш беше не по-тежка от перце и заедно застанахме там, където вълните мият брега. Пуснах я на земята и я прегърнах, отново заигравайки се с презрамките на потничето й. Тихичко измърках в ухото в ухото й:
-Мммм искаш ли да се присъединиш към мен във водата? - попитах я нежно и бавно спуснах ръце към талията й, палаво играейки си с колана й, усмихвайки се предизвикателно през цялото време. Засмях се и започнах бавно да я целувам по врата, раменете... и отново да се връщам към устните й.
-Е, какво е решението Ви, Принцесо? - попитах предизвикателно и продължих да я обсипвам със нежни и същевременно страстни целувки.

- Да . - Усмихнах се и се обърнах към него и го целунах а след това съблякох дънките си и потника . Потопих се във водата и го зачаках да дойде при мен . - Иска ми се този ден никога да не свършва . - Продумах тихо и нерешително .
-Хайде Зандър . - Подканих го нетърпеливо и се потопих като след това изплувах на повърхността . Беше толкова красиво . Ммм среднощно къпане обичах този вид къпания .

Без да чакам втора покана, влязох във водата и скъсих дистанцията между нас и казах на Жезалин:
-Искам този миг да не свършва. Не още... - изшептях на момичето пред мен и отново нежно я целунах. Усмихнах се и попитах момичето:
-Подобна вечер ли очакваше? - усмихнах се предизвикателно и целувките ми отново зашариха по врата й... Целувки нежни, но изпълнени със страст и достатъчно красноречиви. Отделих се от момичето и й казах:
-Аз обещах да не изричам едни думички... един въпрос, но искам и ти да ми обещаеш... Обещай ми, че повече няма да искаш да умираш. Ти си едно на милион и надали някога ще срещна друг като теб. Става ли? - усмихнах се окуражително, след което се засмях и я напръсках с вода.

- Не очаквах точно такава нощ , но е хубаво даже много . - Усмихнах се и го придърпах нежно към себе си като го целунах нежно по устните а после се спуснах към врата и захапах лекичко ухото му .
- Добре обещавам ти , че вече няма да искам ... да се самоубивам . - Изкикотих се .
- Сериозна съм ! - Потвърдих след моят кикот и започнах да плувам около него .
Водата беше много ама много приятна искаше ми се завинаги да останем заедно вътре .
- Искаш ли да си направим едно малко състезание ? - Попитах и го погледнах невинно .

-Защо не? - засмях се и заплувах към нея. Целунах я и попитах невинно като нея:
-До къде? И какво получава победителя? - засмях се и зачаках да чуя условията на Куин. Отпуснах се във водата и след като се подготвих за предстоящото състезание, целунах момичето и казах:
-Ти диктуваш правилата. - засмях се и заметнах косата зад ухото й. - Какво измисли принцесата?

Посочих шамандурата и го погледнах предизвикателно .
- Победителят получава загубилия и има правото да прави каквото си иска с него . - Предизвикателната усмивка не се сваляше от лицето ми .
- Е ? Готов ли си да бъдеш победен ? - Попитах невинно както миналия път и се изкикотих . Доплувах до него и с един пръст докоснах леко брадичката му като я повдигнах леко и го целунах за стотен път .

-Обичам да печеля... Но и да загубя, пак ще спечеля... Ако разбираш какво намеквам. Е, да започваме на три... Три, две, едно... СТАРТ! - двамата с Куин заплувахме към шамандурата, но тя притежаваше свръх скоростта, защото беше вампир и естествено ме изпревари, стигайки първа до шамандурата:
-Е, печелиш... Дано наградата не те е разочаровала. - засмях се и казах:
-Да излизаме...? Или искаш наградата си тук? - засмях се предизвикателно и прокарах нежно ръка по лицето й.

Повдигнах вежда и се засмях .
- Да ме е разочаровала ? - Поклатих отрицателно глава и се гмурнах като започнах да целунах бавно и нежно корема му . Исках да бъде мой ... знаех , че е прибързано , но не ми пукаше особено .
- Нещо против ? - Сякаш онази Куин си беше отишла и на нейно място се беше появила нова и порочна Куин . Сключих ръце около него така , че да не можеше да мърда и продължавах да целувам нежно устните му и после и шията му като вампирските ми зъби се показаха . И това развали всичко . - Съжалявам . - Продумах тихичко стискайки очите си затворени не исках да го гледам в този момент . Не исках да ме вижда такава а и тази нова моя страна не ми харесваше .

Куин мигновено се промени и това ме подлудяваше, но усетих, че вампирската й страна се е събудила. Тя затвори очи и извърна главата си. Сигурно не искаше да я виждам точно в този момент. Прокарах едната си ръка по лицето й и нежно обърнах главата й към мен. Очите й бяха все още затворени. Усмихнах се и казах:
-Хайде, искам да видя прекрасните ти очи. - нежно прокарах ръка по лицето й, а после внимателно повдигнах брадичката й и след като я целунах, казах:
-Не е нужно да се срамуваш от същността си, Куин. Това съм аз. Не бих избягал от теб... Можех да го направя още щом разбрах каква си, но не го направих, Куин. Не го направих, защото значиш толкова много за мен. - свалих ръцете на момичето от лицето и видях изпъкналите вени около очите й. Стана ми жал за това, че се съжалява и отново заговорих:
-Харесвам те такава, каквато си и не искам да се променяш. Не искам да се срамуваш от мен. Моля те, обещай ми... - изшептях тихичко нежно я целунах.

Усещах вените които се очертаваха около очите ми . Той ми зададе въпроса на който не бих могла да кажа " да " .
- Не мога да ти го обещая . - Изхлипах като сълзи започнаха да се сипят от очите ми като буйна река .
Насилих се да се усмихна , но не се получи много добре исках да ме прегърне силно , но не можех да чакам повече . Приближих се до него и го прегърнах лекичко като ръцете ми обхванаха раменете му .
- Ще се опитам , но не гарантирам , че ще се получи ... срам ме е от същността ми . -Притиснах се по - силно към него .

-Милата... - изшептях тихичко и обвих едната си ръка около кръста й, а с другата започнах да я милвам по косата. От очите ми се отрониха няколко сълзи. Стана ми жал за Куин. Толкова много ме бе грижа за нея, а ето, че сега страдаше. Стояхме прегърнати, а тя все още хлипаше неистово и някак неудържимо. Исках да я успокоя... Толкова силно го желаех...
-Ела, нека седнем на брега и да си поговорим. Да ми кажеш това, което искаш и да не го таиш повече в себе си, защото това което не ни убива, почти никога не ни прави по-силни. - нежно я целунах по бузата и я качих на гърба си. Понесох я към брега и след секунди вече бяхме седнали на пясъка. Взех ризата си, която се търкаляше като парцал по пясъка. Изтупах я и наметнах Куин с нея. Прегърнах я и й казах:
-Разбирам какво ти е. Аз също съм бил в подобно положение... Но с времето свикнах със същността си. Беше ми по-трудно, защото никой не ме подкрепяше и не бе до мен, но аз съм до теб Куин... Дори и да ти отнеме ужасно много време, аз ще съм до теб и ще те подкрепям. - прокарах ръка по лицето й и заличих сълзите й. Притиснах я малко по-близо до себе си и тихичко изшептях:
-Кажи ми какво те мъчи толкова в същността ти... Сподели всичко, което те тормози, защото споделената болка е половин болка... - изшептях тихо и нежно прокарах ръка през косите й.

Погледнах го когато ме понесе към брега . Когато стигнахме той ме загърна с ризата си усмихнах му се мило .
- Това което ме мъчи е , че съм мъртва , но в същото време жива ! Не искам да съм това а нормален и безпомощен човек . Знам държа се като лигла и съжалявам за това , но не харесвам това , че съм вампир ! - Казах съвсем тихичко и забих поглед в земята .
- Може ли да ме гушнеш ? - Попитах невинно и едвам доловимо за слуха , но той ме беше чул . - Има ли още от кръвта ? - Попитах с отвращение . Обърнах се към него и го погледнах в очите .

Гушнах я, притискайки я по-близо до себе си. Пресегнах се със свободната си ръка и й подадох шишето. Усмихнах се окуражително на Куин и й казах:
-В началото и аз не исках да съм вещер. Мразих се с всеки изминал ден, но с времето свикнах. Беше ми трудно, но се научих да се понасям. И ти ще свикнеш Куин и знай, че винаги ще бъда до теб и ще те подкрепям. Обвих ръце около нея и отпуснах глава на рамото й. Прокарах нежно ръка през косите й и тихо изшептях:
-Скоро ще свикнеш със себе си и няма да ти прави впечатление... - усмихнах се, и нежно я целунах по бузата. Знаех, че не може да се понася, но се зарекох да съм до нея и да й помагам с каквото мога. Изчаках я да се напие и легнах на пясъка, придърпвайки я към себе си. Положих главата й на гърдите си и тихо изшептях, но знаех, че тя е чула думите ми:
-Ще направя всичко, за да се чувстваш добре.

-Аз вече направих избора си, Куин. Не ме интересува какво ще ми струва, но няма да позволя да те отведат при брат ти, като се има предвид какво ти причинява. - казах аз и прокарах ръка през косата й. Наведох се над нея и тихичко й изшептях:
-И аз те обичам Куин. Ти си и винаги ше бъдеш малката ми принцеса. - обвих ръце около нея и подпрях главата си на нейната. Знаех, че няма да е розово, но я обичах и щях да направя всичко, за да я предпазя. Излегнах се на пясъка и я придърпах по-близо до себе си, като се стараех да не мърдам много, за да й е удобно на Куин. Целунах я нежно по челото и положих ръката си под главата.
-И Куин, не искам повече да се самообвиняваш. Ти не си виновна за нищо. Аз отдавна съм никой за семейството си.

-Ммм ти ми кажи. Все пак победителя диктува правилата. - повдигнах предизвикателно вежда и нежно я целунах по врата, заигравайки се с коста й. Отпуснах се назад и й казах:
-Е, победителя получава победения и прави каквото си поиска с него, така че давай смело. - засмях се предизвикателно и я подканих да се приближи. Бавно и нежно започнах да обхождам врата й с целвка, като всеки път, неистово, се връщах към устните й.

Усмихнах се и му се нахвърлих като ръката ми леко се спусна по тялото му като докосна достойнството му ... след секунда започнах да го дарявам с груби целувки а ръцете ми започнаха да премахват боксерките му . Прехапах устни и започнах да целувам гърдите му като после преминах на плочките му и накрая стигнах члена му . Започнах да го дарявам с ласки като не спирах да се усмихвам . Сложих ръцете си на банския си и го съблякох бавно и плавно . Усмихнах се дяволито .
- Искаш ли да свалиш долнището ? - Попитах и повдигнах вежда .

Не чаках втора покана, веднага свалих долнището й и заедно се тъкулнахме на пясъка, изпълнени с емоции и страст, които ако межеха да запалят буен огън, досега целия плаж да бе изгорял и да се превърне в пепел. Изправих се рязко и понесох Куин там, където вълните галеха брега. Пуснах я, а междувременно, целувките ми шареха нагоре-надолу по тялото й. Започнах да я целувам бавно по врата, по рамото, като всеки път веднага се връщах към сладострастните й устни.