Планинската поляна

Днес беше ден за планина.Бях облечена с анцуг,блузка с къс ръкав и в една раница имах хранителни запаси като сандвичи,шоколад и такива работа,а също и шише с вода.Не че беше нужно , при положение ,че в планината имаше толкова много поточета,но за пътя до тях ми трябваше вода.Освен тези неща в раницата си си имах одеало.Точно за момента ,в който стигнах до поляната.извадих одеалото, постлах го и седнах върху него.Свалих раницата от гърба си и извадих единият от сандвичите,както и шишето с вода.Докато си почивах погледнах телефона си или по-точно картата в него.Да, това беше мястото.Отпих от шишето и вързах косата си отново ,тъй като се беше разпаднала.Свършвайки с това останах така наслаждавайки се на гледката...

Както си седях отпочивайки и наслаждавайки се на природата към мен дойде едно момиче.тя ме предупреди ,че не е хубаво да се разхождам сама в планината.Тонът й беше доста студен и безчувствен и звучеше като баща ми.Огледах непознатата и видях,че не прилича на планинар.Странно какво ли прави тук.
- Аз съм голямо момиче,мога да се грижа за себе си - отговорих приятелски и леко се усмихнах. - Предупреждението ти означава ли,че ти си се натъкнала на някой вълк?

- Понякога искам да остана сама с мислите си или въобще да не мисля за нищо.Това е такъв ден.Сама сред природата,далеч от проблемите - говорейки това гледах към близкият водопад,но после се обърнах към нея.Тя седеше на една скала.Осъзнах,че всъщност не знаех името й нито тя моето и затова се представих:
- Аз съм Ванеса.А ти си ?

Усмихнах се при представянето й.Въпросът й след това ме накара да се замисля.Хм. играчка?Може да се каже телефона ми,ако имаше предвид техника. Целият този разговор и самата ситуация ми изглеждаха странни..Тя тук казвайки ми да се пазя от вълци,а същевременно се размотава наоколо сякаш е някоя богиня и всичко наоколо й принадлежи и е недосегаема, а да не говорим за ..оу.
- Ако под играчка имаш предвид техника,то да.Телефонът ми - усмихнах се след кратко мълчание прекарано в размисли.Имах си вече своите подозрения.
- Изглежда и ти обичаш природата.Честно казано по тези места съм срещала предимно възрастни хора -казах продължавайки разговора.

- Оу - изкисках се. - От известно време насам няма.
Усмихнах се и ми стана интересно какво точно занимание търси при положение,че сме в планина,навсякъде има растения , планинки реки и от време на време има туристи9чески групи.
- Какво занимание си търсиш?

- Значи това потвърждава съмненията ми,че не си човек.Никой обикновен човек не би се разкарвал наоколо търсейки си занимание да посее раздор - усмихнах се доволно разбирайки,че предположението ми е вярно.Сега определено всичко беше логично.
- Честно казано и аз не съм обикновена,така че ставаме две.

- Аз съм продавач на мечти.Вероятно си чувала за вида ми.Сбъдваме всяка твоя мечта в замяна на душата ти.От нас мечтата ,от вас- душата - едва се сдържах да не се разсмея на последното.Звучеше точно като някоя реклама на почистващ препарат или уред за отслабване.
- Изглежда днес нямаш успех в начинанието си.Ако искаш можем да си спретнем едно скандалче - изкисках се. - но едва ли ще е интересно.

- Имаш грешка в изречението - от вас мечтите, от тях душите. Само хората са способни да се поддадат на това, да извършат нещо толкова глупаво. - поклатих разочаровано глава. - А колкото до скандалчето, аз сея раздор, не участвам в него. Но все пак благодаря за предложението. - намигнах й. Може да бях надменна и саркастична, но си имах обноски.
- Е, какво е да продаваш мечти? Имаш ли си много клиенти?

- Права си - поклатих глава в съгласие при поправката. - единствено хората са способни на такава глупост и поне като ще я вършат да си струва,а не да пропиляват душата си за глупост като изневяра или нещо подобно.
Изпруфтях и при намигването и въпросът се усмихнах.
- О да.Толкова заблудени хорица,а други притиснати до стената и това им е последната възможност.Но има и хора,чиито желания определено си струват,но са рядкост.Случвало ми се е и някое магическо създание да иска услугите ми,но е рядкост.Е, стига сега за мен.Разкажи ми малко и за твоята работа.Какви скандали най-много ти доставят удоволствие?Тинейджърки се псуват по телефона,двама влюбени се карат и изпотрошават цялата си къща или тези между врагове?
Чаках с нетърпение да науча нещо повече.Определено днес се очертаваше интересен ден.

- Леле,ама наистина не играеш на дребно.Човек трябва да внимава с теб.Изглежда ,че наистина си го вбесила.Жалко ,че по света има толкова сухари - разбирах я относно това с шегата.Много мразя,когато кажа или направя нещо на шега,другият да ги приеме сериозно и да ми се разсърди.Интересно какво се е случило после.
- И какво стана после?Имам предвид имаше ли някакви последствия за теб?
И аз живях по онова време.Беше интересно да гледах как човечеството се развива,но откровено ми ставаше тъпо като гледах какво ставаше дори и следващите години.Хората само се биеха за територии,горяха се на клада и водеха борба с църквата.

- Изглежда не е осъзнавал ,че тук ще правиш повече поразии - усмихнах се широко.Изглежда Зевс не е подозирал каква услуга й прави.Късметът е бил на нейна страна. - Голям късмет си извадила.
Почувствах се жадна и посегнах към раницата за шишето с вода,но осъзнах,че забравила да го прибера след последният път,а също й телефонът ми беше до него.Отпих една глътка от вече престоялата вода.Направих гримаса.Преди малко не беше толкова зле.Посегнах към мобилното устройство поглеждайки колко е часа,а после насочих поглед към събеседничката си.
- Хей искаш ли - но изречението ми беше прекъснато от звъненето на телефона ми.СМС.
- Мамка му - изругах прочитайки съобщението. - Сега ли се сети?

- Баща ми - казах и извъртях очи.Искаше да говори колкото се можеше по-скоро с мен,а тъкмо си помислих,че скоро не се е сещал за мен и най-накрая ще излезе от живота ми.Колко наивно то моя страна.Е, ще почака.Нямам намерение да хукна веднага при него.Обърнах се към Марина.
- Искаш ли да слезем към града?Можем да пием кафе ако искаш? - предложиш сякаш нищо не се беше случило преди малко.

Изправих се заедно с нея и докато тя слизаше от скалата,аз прибрах одеялото и другите си неща обратно в раницата.Сложих я на гръб и се обърнах към Марина.
- Няма много за разказване.Той не се държи особено добре с мен.Смята ,че съм му някаква подчинена и ме има за негова пионка.Последно време се опитва да се сближи с мен,но късно - аз вее го мразя ,но съм принудена да се среща, с него,заради работата на вида ми.Толкова е досадно.
Извъртях очи и тръгнах напред като погледнах дали новата ми познайница идва.