Йорк,Великобритания 2000г.

Поредният дъждовен ден в Йорк тази седмица,но времето не можеше да ме спре да си взема своето.Облечена с тъма рокля и сако,носейки куфарче в едната ръка,а чадър в другата, се бях насочила към местен лекарка станала популярен в близките години с уменията и готовността да помага на хората.Една от моите клиенти.Преди време ме беше намерил и дошъл с молба за кариера и умения.Тогава беше само една санитарка в местната болница с мечта да стане прочут и способен лекар,но е нямала възможността да я осъществи.Е, аз го направих вместо нея и сега идвах за това ,което ми се полагаше.Влязох в болницата и попитах за кабинета й.Жената на регистратурата ми каза накъде да отида и след малко вече бях пред въпросната стая.За мой късмет тя беше в обедна почивка и нямаше хора чакащи пред вратата.Влязох без да почукам.Жената беше готова да започне с поучителни речи ,но виждайки ме думите в устата й замряха.
- Времето ти изтече - казах и последвах куп молби от нейна страна ,но сделката си е сделка.Чрез дарбата си успях да я укротя и спокойно свърших работата.Тялото й се свлече на земята ,а в ръцете си държах душата й.Прибрах я в черният куфар и излязох от кабинета сякаш нищо не е станало.Подсмихнах се и напуснах клиниката.Вън все още валеше ,даже малко по-силно от преди малко.отворих чадъра си и тръгнах по улицата.

Не вярвах,че освен дъждът да спре и да си разчистя сметките ще се случи нещо интересно,но ето че стана.Един непознат дойде под чадъра ми и ме покани на по питие.Без да дочака отговора ми вече беше влязъл в заведението ,държеше вратата отворена и чакаше да го последвам.Щях да кажа не и да го подмина ,но топлината и ароматът на храна идващ от вътре промени решението ми.Затворих чадъра и последвах непознатият до една от масите в заведението.Вътре беше сухо,топло,чуваше се приятна музика,а гозбите ,поднасяни от келнера на другите маси, провокираха глада ми.
- Това ли правиш с всички момичета?Спираш ги посред дъждовен ден и ги каниш в приятно заведение ,на което не могат да откажа? - попитах непознатия и този момент келнера остави две менюта.

Намръщих се.Той е този ,което се блъсна в мен.Загледах се в менюто.Да видим..нещо за пиене?Може би кола,нямах намерение да си поръчвам някакъв алкохол предвид мъжа отсреща.А за ядене..може би нещо с пилешко месо.Сервитьорът дойде и от краткият разговор проведен между него и мъжа разбрах,че е редовен клиент.Поръчах си и след като келнера се отдалечи отговорих на въпроса.
- Аз съм Ванеса.Значи си редовен клиент?

- Две седмици са си две седмици.Пак си навъртял оборот на заведението - усмихнах се доволно и неодобрително размахах ръка за да прогоня цигареният дим.Не бях особено голям фен на цигарите.Вярно за кратко пушех,но се отказах преди да съм се пристрастила напълно.Поръчките ни дойдоха и преди да отговоря отпих от колата.
- Обичам слънцето,обичам дъжда,но какво значение има?Когато става дума за работа ,никой не те пита какво обичаш и какво не - с ножа отрязах малко от месото и го опитах.Беше вкусно.

С какво се занимавам?
- Работя в адвокатска кантора.В момента съм в командировка.Сигурно си чувал за доктор Джонсън.Аз съм нейният личен адвокат и отговарям за завещанието й.Днес имах среща с нея,тъй като искаше да промени някои неща - казах гледайки го право в очите.Лъжа с малко истина.Не работех в адвокатска кантора,бях в нещо като командировка и наистина се срещнах с докторката,но не за да нанеса корекции в завещанието й ,а за да си прибера дължимото.Мичъл нямаше въобще да се усети.това беше една от добре репетираните ми версии пък и бях доста ..убедителна.Отпих от колата и оставяйки я усетих как Мичъл погали ръката ми.Погледнах ръката си и после него.Едва сега си давах сметка за външният му вид - небрежният вид на косата му правите черти,тъмните очи ,а също и устните...какво ли беше да ги целунеш.А тялото му....дори през дрехите се забелязваха добре оформените мускули резултат на усилени тренировки и ..чакай.Какво по дяволите си мисля?Осъзнах,че бях прехапала устни и той ме наблюдаваше.Леко се изчервих.Усмихнах се и се съсредоточих върху храната си.Какво стана преди малко?Бях на път да си го представя гол ,как ме държи в прегръдки си и...спри се.
- Верояно си прав за хората - казах след известно време мълчание ,за което пеполових чинията си. - и благодаря ,че загаси цигарата.

Останах спокойна на мястото си.Значи така,което обясняваше случката преди малко.
- Преди малко - погледнах към часовникът си. - Вече трябва да са я намерили и да изследват причината за смъртта.Инфаркта не е напълно необичаен за нейните години не мислиш ли Мичъл или по-скоро Похотливост.
Присвих очи.Как не се сетих по-рано?Колко наивно да смятам,че случайно съм си мислила тези неща,след случайното докосване.
- Как върви работата при теб?Липсват ли ти миналите времена на разврат - продължавах с все същият равен и спокоен тон.

Очите ми се разшириха.
- Грешиш и за едното и за другото - не се пали,не се пали.. - Знаеш ли защо те последвах - сега за на свой ред се бях приближила до него. - не можех да устоя на топло местенце,къде можех да си почина.И знаеш ли какво?Въобще не си мислех онези неща,преди да ме докоснеш.
Облегнах се назад и отпих от питието,което беше поръчал.Уиски..хм.Дотук с намерението ми да не пия алкохол.С свободната си ръка докоснах куфарчето,за да се уверя,че е до мен.

Нямах отговор.Просто седях там впила поглед в масата,стараейки се да не го гледам.Той си играеше с мен и с чувствата ми.Беше намерил начин да ме докара до това състояние.Въпросът му ми дойде като гръм от ясно небе.Погледнах го и видях сериозното му изражение.
- Аз..- започнах несигурно,но се опитах да го променя. - Аз не съм много сигурна.Защо ми задаваш такъв въпрос?да не би да си водиш някакъв списък или нещо такова?
Отново възвърнах самообладанието си и се подпрях с лакти на масата,гледайки право в очите му.

Целувката и като цяло самото докосване ме накараха да изтръпна.Не разбирах как оказва такова влияние върху мен.
- Вероятно наистина няма нищо лошо.
Погледът му - омайващ,както думите му, и изгарящ същевременно.Усещах близостта му и изпитах желание да протегна ръка и да докосна лицето му, да целуна устните му... Несъзнателно погледнах към тях и в следващият момент се целувахме.

Усмихнах се в отговор.Харесваше ми да усещам устните му върху своите,пръстите в косата ми.
- Добре - съгласих се веднага. - само ме извини за момент.
Станах от мястото си отивайки до тоалетната.Вътре имаше още две момичета,но това не ми пречеше.След като излязох от кабинката измих ръцете си , наплисках лицето си с вода и се погледнах в огледалото.Изглежда ,че през цялото това време съм имала нужда от мъжка ласка,но не съм го осъзнавала...Постоях около минута гледайки втренчено към образа си преди да влезе някой друг в тоалетните.Оправих косата и грима си и се върнах при масата.Усмихнах се на Мичъл и взех нещата си.
- Предлагам ти да носиш чадъра.Все пак си по-висок от мен.
Той беше с около глава по-висок от мен,а аз носех токчета.

- Последните сто години?Да видим.. - замислих се и междувременно прескочих една локва. - Може да се каже ,че съм участвала така да се каже.Бях една от тези,които изпращаха писма на близки,пишех за събитията от войната.Доста удобна позиция.Бях в Европа през повечето време и така.Ами ти?Какво правеше през последните сто години?
Едва ли е имал много работа по време на войните,но ми се струва ,че си е наваксал последните 20-30 години.

- Интересно.Не предполагах,че си участвал.И какво те накара?Тоест защо го направи?Можеше просто да заминеш някъде далеч от всичко това ,например в Австралия,но си останал - попитах с любопитство.Бях много изненадана,че и той е взел някакво участие във войната.Изглеждаше ми много странно,макар с този външен вид да изглежда като много добър войник.
- Никой не може да обещае вечна любов - казах и прескочих друга локва.

Той ме повдигна докато минавахме през голямата локва.После ме погледна право в очите и аз направих същото.Почувствах,че няма да мога да откъсна поглед от очите му.
- Разбирам те - отговорих и го хванах под ръка.
- Моите причини са почти същите.Тогава ме обзе онова чувства и се чувствах зле ,заради това ,което правя.Пишейки тези писма не ме накара да се почувствам по-добре,но поне по някакъв начин помагах.Семейството на даденият човек знаеше дали той ще се върне или не ,а не пропиляваше остатъка от живота си в чакане.Бях спряла да сключвам сделки,което разгневи баща ми.С него сме в сложни отношения...добре де ,той ми е шеф.Този натиск от негова страна ме принуди отново да продължа със сделките и.. - въздъхнах. - се възползвах от чуждото нещастие,за да спася себе си.
Забих поглед в земята.Това не беше от нещата ,с които се гордееш,но какво да направя.Няма връщане назад.