Йорк,Великобритания 2000г.

-Съжалявам...
Казах загледан в пътя пред нас.Не знам какво да кажа в този случаи,но виждам,че тази тема определено не й харесва.
-През годините срещнах доста интересни личности. Хю Хефнер на 21 беше доста симпатичен,сега ми се иска да го вкарам в гроба.-казах и се засмях,но го направих доста несигурно.Погледнах към нея и се усмихнах.-Извинявай,имам навикът да сменям темата когато не знам какво да кажа.И в този случай е така защото...не разбирам твоята работа и може би никога няма да я разбера....

Усмихнах му се в отговор.
- Не се притеснявай.Хубаво е ,че намираш начин да поддържаш разговора и не оставяш да се възцари неловко мълчание.
Почувствах се облекчена,че темата на разговор бе сменена.Бях откъсната от онзи спомен и ми стана интересно за човекът,който е познавал.
- Та кой е този Хю Хефнер?Звучи ми познато,но в момента не се сещам.А и какви други хора си познавал?
Щеше ми се да науча малко повече за него.Беше интересен и под това държание се криеше много повече отколкото изглежда.

Усмихнах се зарадван,че тя няма нищо против.
-Той господин Плейбой.Нали знаеш...онзи с многото "зайчета" в домът си.Познавам много известни личности като...Хитлер,но това е вече ясно.Познавам Елвис,Едит Пиаф...тази жена има невероятен глас.Познавам още Наполеон,прочутият Волфганг Амадеус Моцарт,Ал Капоне,Алфред Нобел и още много други хора. Колко интересни са всички те...Ами ти?Кого познаваш или някога си искала да срещнеш?
Попитах я омагьосан от спомените си.

Кимнах.Не го познавах ,пък и едва ли съм изпуснала много.Най-много някоя оферта да се присъединя към неговите "зайчета".
- Ами познавам Бетховен,Моцарт.По едно време много се интересувах от изобразително изкуство.Запознах се с Леонардо да Винчи,Пикасо, също така и с други художници,някои писатели,например Стивън Кинг и така.Запознах се и с някой владетели,но както и да е.Не мога да ти отговоря на въпроса с кой бих искала да се запозная още.
Наистина не знаех.С който съм искала съм се запознала..Видях наблизо надписа на хотела, в който бях отседнала.
- Виждаш ли онзи хотел? - попитах го. - Там съм отседнала.

Целува нежно бузата й и двамата тръгват към хотелът.
-Много интересни хора си срещнала.Леко ти завиждам за Да Винчи...-усмихнах се закачливо и я хванах през кръста.-Къде беше преди да дойдеш тук в Англия?
Попитах я много заинтересуван и отворих вратата на хотела щом стигнахме.Задържах я за да влезе първа и после с крак за да затворя чадърът и да го изтръскам от водата.

Хвана ме през кръста и това ме накара да се усмихна.
- Бях в Южна Корея - отговорих.Не бях там толкова по работа,колкото за удоволствие.Той като истински джентълмен отвори вратата на хотела и ме остави да мина първа.Докато той затваряше чадъра отидох до рецепцията и поисках ключа от стаята си.
- Взех ключа - казах и му го показах.
- Ти къде беше преди да дойдеш тук в Англия - попитах го след като влязохме в асансьора.Бях натиснала копчето за 7 етаж,където се намираше стаята.

Последвах я в асансьора.
-Нека да видим...Сан Франсиско,не,не...Монте Карло.Преди това бях в Сан Франциско,а още преди това в..Рио.Да,точно така...
Асансьорът бе на четвъртият етаж.Въздъхнах и се облегнах на стената.След като стигнахме стаята й се поколебах,нещо нетипично за мен.
-Искаш..Искаш ли утре да закусваме заедно?Но не в бара,а в закусвалнята до хотела....какво ще кажеш?

- Съгл;анса съм.Ще бъде чудесно - усмихнах се и посегнах към вратата,но спрях.Обърнах се към него.
- Искам да те попитам нещо.От кога знаеше каква съм? - попитах и чакайки въртях ключа в ръката си.Бях много изненадана,когато ме разкри и ми беше интересно откога знаеше.Дали още на улицата или чак в ресторанта.

Усмихнах се и се приближих,нежно целунах челото й и после устните й.
-Преди два века те видях и още те помня...-прошепнах.-Имам добра памет.
Усмихнах се,това което допълних бе за да не си направи погрешен извод.Аз не съм способен да обичам и никога няма да бъда.
-Трябва....съжалявам.
Целунах я отново и се отдръпнах.
-Ще се видим утре.
Направих лек поклон и тръгнах към изхода,разбира се нямаше да я видя утре.Ако продължим да се виждаме... не мога да си го позволя отново.Не мога да нараня още някого.Докато чаках асансьора се обърнах да й помахам и се качих.В лобито нямаше никого,за това бързо си тръгнах.След няколко часа вече на самолета за Виена.

Леко се обезспокоих от целувката по челото и извинението,но ми стана много приятно ,че макар да ме е зърнал толкова отдавна ме е запомнил.Това само накара да се усмихна широко.Последва последна целувка преди да отиде при асансьора и да ми помаха ,а аз да му помахам в отговор.Останала сама на етажа отключих стаята и влязох.Закачих палтото си и се проснах на леглото.Внимателно си спомних всичко станало днес и не можех да спра да се усмихвам.Усетих онова чувство в стомаха ми,което дълго време отсъстваше от живота ми,но стигайки до спомена за последните целувки онова безспокойство се завърна.Не разбирах защо се притеснявах.Щяхме да се видим утре на закуска.той самият го каза.Неусетно заспах и засънувах сладък сън докато нещо не се обърка и не се събудих с учестен пулс и учестено дишане.Погледнах часовникът.Беше много рано сутринта.Станах и се оправих.Имах време преди закуската да отскоча до летището и да взема билети за следващата си дестинация,която според тефтера е Испания...Оставих ключа на рецепцията и хванах такси до летището.Там на информация питах за полетите ,докато изведнъж не го видях.Беше с куфар насочваш се към един от изходите за самолетите.Той не ме видя и аз го наблюдавах докато не изчезна от погледа ми,качавайки се на някакъв самолет.
- Извинете обърнах се към жената. - за къде е този самолет?
Посочих й го и тя ми отговори ,че е за Виена.Сърцето ми се сви.Той си тръгваше ,а ми беше казал,че ще се видим на закуска.Веднага се обадих на хотела,за да видя дали не се е появил да ми каже,но не.Останах замръзнала на мястото си и имах чувството ,че светът се разпада.исках да го последвам,но нямаше смисъл.Вече беше късно.Той беше направил своя избор и самолетът отлиташе.След няколко мига взираща се в вече празната писта взех билетит и се върнах в хотела.