Водопада "Рейнбоу"

Поредния град, който скоро щеше да бъде изпепелен. Но не с лоши чувства, нее, щеше да бъде бавно и мъчително. За този град се носеше слава, че тук се събрали всички същества. Явно се имаха за доста силни. Не, не.. нямаше да ги оставя за дълго да мислят така. Но всичко с времето си. Сега просто щях да огледам града, който скоро щеше да бъде моя територия. Все пак завоевателя трябваше да знае границите си. Водопада беше близко до мен, за това и реших там да ида първо. А и тук може би по-лесно шях да си намеря жертва. Да се надяваме съществата тук да струват. Когато се ядосам.. нямаше да е много добре за тях.
Стигнах до огромния водопад, от който падаше топлата вода. Спрях се на няколко крачки от водата и загледах образа си. Тази вода.. нямаше ли да е по-добре ако я нямаше? Можех да пресуша водата в този град и да ги гледам как се мъчат без вода. Нее, това беше много жестоко. Бях потънал в мислите си, докато не чуй някой наоколо.

Изведнъж някой се осмели да прекъсне спокойствието ми. Определено щеше да си плати. Обърнах се да видя виновника, но.. беше момиче. Може би щях да й дам шанс да поправи грешката си. Странно, но не усещах каква е. Друг път веднага разбирах съществата още с поглед, но при нея.. сякаш имаше стена, която ми пречеше да видя мислите й. Това определено не ми се беше случвало от векове.
- Здравей!
Веднага отвърнах след думите й и хванах ръката й, но изведнъж усетих цялата енергия. Това.. не, не! Не беше възможно.
- Не знаех, че още съществуват същества като теб!
В погледа ми се четеше лека изненада. Определено това беше доста странно. Мисля, че преди години този експеримент го бях спрял, как е станало?

Думите й предизвикаха смях в мен. Определено не разбираше много за нас, но и по-добре. Мразех когато някой ми се ровеше в работите. Особено момиче..
- Напротив! Знам неща, който ти не трябва да знаеш, но нека сега да не започваме лошо. Не ми дреме какви са другите богове, аз съм си аз. Не съм като тях. Ти какво очакваш? Да стоя на голям трон и да гледам вашия малък свят и да го оправлявам ли?
Погледнах я леко загадъчно.
- Това, че съм тук не означава, че съм дошъл с мир. Наслаждавай се, скъпа, наслаждавай се, защото скоро това ще е само спомен за това място. Намислил съм нещо, не съм дошъл с мир тук.
Погледа ми се загледа загадъчно в нея, като от устните ми излизаше зловещ смях. О, да, това беше любимия смях на всяко лошо същество, което беше в очакване да убие някого.

Определено я биваше да дразни. Допадаше ми и то доста. Приближих се към нея с бавна крачка.
- Значи уж се водиш богиня, интересно.
Направих се на изненадан, не, че много ми пукаше, но леко бях любопитен.
- А и този град е доста ценен, но явно не си запозната с това. Твой проблем, не е нужно да обяснявам на жена. Жените никога не сте разбирали нищо..

- О, скъпа, не позна, тц, тц, тц...
Започнах заповеднически да соча с пръст към нея.
- Искаш да ти е забавно, добре тогава!
За част от секундата застанах пред нея, хванах я на ръце и я метнах във водата.
- Сега очаквам да се разцивриш за грима си.
Засмях се силно и гледах реакцията и отстрани. Определено това не го очакваше.

- Жени...
Завъртях иронично очите си. След малко съблякох тениската си и скочих във водата. Започнах да плувам около нея, като детайлно оглеждах, но най-много се заглеждах в роклята й.
- Това е само един парцал, нищо кой знае какво. Ако трябва ще ти купя нова, така става ли?

- О, не, благодаря.Няма да ми избешеш подходяща..Ще се справя и сама - намигнах му.
- Кога смяташ да спреш да кръжиш около мен? - погледнах го вече леко издразнено.Пооправих роклята си възможно най-много, но беше малко трудно като се вземе в предвид състоянието й..

- След като те подразня още малко..
Засмях се подигравателно.
- Та.. така и не разбрах името ти. Или може би си нямаш такова?
Спрях се пред нея и вече не обикалях.
- Чудно ми е още как не си се развикала за грима. Ако бях на твое място... парцалките нямаше да ми пукат, но грима.. все пак за него си играете колко.. 2 часа?

- Както ти казах, нищо не знаеш - засмях се - Мога да си оправя грима за две секунди, ако пожелая! - засмях се отново, оправяйки косата си.
- Представи си, имам име и то е Ашли! - казах отново раздразнено - Ами твоето как е?Или вече си толкова стар, че си го забравил? - ухилих му се.

Погледнах я изненадано.
- Малко обикновенно име за полу-демон, пол-бог.
Засмях се тихо, като се гмурнах за малко и изскочих зад нея.
- Просто.. Дрейк.
Наклоних леко главата си и се усмихнах.

Обърнах се към него и се усмихнах.
- Не името е важно, не мислиш ли? - смигнах му - Предполагам, че ми е приятно да се запознаем, Дрейк..
- всъщност и твоето име не е кой знае какво като за бог.. - засмях се - Но вече нищо не може да ме изненада..

- Предполагам, че да. Да си призная.. вече нищо не е като преди, точно и за това искам разруха. Искам да си платят може би, знам ли..
Леко свих рамене очудено.
- Интересно ми е.. какво търсиш в този град? Не виждам нищо интересно?
Прехапах леко долната си устна като се взирах в очите й. Честно казано този град не ме беше привлякъл с нищо.

- Попаднах случайно.Обикалям целия свят, нямаше как да пропусна това градче..Честно казано очаквах повече.. - засмях се, оглеждайки се наоколо.
Излязох от водата и седнах на брега.
- Чудесно!Благодарение на теб сега на нищо не приличам!Направо супер! - казах с той, който значеше "Ще си платиш за това!".

Поплувах още малко и излезнах при нея. Наведох се и седнах.
- Не го мисли.. после ще се отбием до вкъщи, ще те гримирам, ще ти оправя косата и после ще ти купя Гучи. Стига си го мислила.
Едва ли не се изподигравах с нея и се засмях подигравателно.

- Идеята ти ми допада!
Погледнах я леко изненадано. Да.. нямаше как да не й прочета мислите.
- Но всъщност.. на всеки мъж би допаднала.. особено от жена като теб.. никой не би отказал даже!
Засмях се тихо.

Завъртях се малко към него, накланяйки главата си настрани.
- Не е прилично да се ровиш в чуждите умове, нали знаеш? - намигнах му.
- Не мислех, че ще се съгласиш толкова..лесно, но явно съм те преценила грешно - изкисках се и отново се обърнах към водата.

Засмях се на думите й като се загледах в .. нищото.
- Има доста неща, които не знаеш за мен. Винаги ще имаш грешни изводи за мен.
Засмях се замислено. Имах навика постоянно да си сменям настроението. Почти винаги се променях.. и то само за секунди.