Водопада "Рейнбоу"

Разхождах се без цел и посока, просто се разхождах. Вървях накъдето ми видеха очите. Скоро стигнах до един водопад. Седнах на брега и свих крака, като прегърнах колената си с ръце и положих глава върху тях. Мястото беше спокойно, въпреки силното шимене на водата. След малко се изправих рязко. Вятърът се заигра с косата ми, след малко утихна. Така и така бях при водопад... приближих се към водата и потопих леко единия си глезен вътре. След малко без изобщо да мисля се измъкнах от ефирната рокличка и я хвърлих настрани. Влязох във водата и седнах на един камък, близо до самия водопад, където капките вода стигаха до кожата ми.

Разхождах се сама между дърветата.Сама...тази дума се превръщаше от приятна в подтискаща.Стигнах до големият водопад и видях Катерина.Много се зарадвах да я видя за това реших да се присъединя към нея.Свалих лятната рокля и се потопих във водата.Чувството на спокойствие ме заля като вълна.Приближих се към приятелката си и й се усмихнах.
-Здравей,скитнице...
Засмях се и седнах до нея.

По едно време в далечината съзрях женска фигура. когато сеприближи, забелязах, че ми е позната. След малко Мина вече беше седналадо мен.
-Здравей - казах и се усмихнах, като протегнах леко ръка към водата.
-Как си, какво правиш тук? - попитах я.
Радвах се, че я виждам, най-малкото нямаше да съм сама, а тя беше доста приятна компания. Посегнах към леко влажната си коса и прибрах един кичур зад ухото си.

-Разхождам се и реших да се разхладя.
Казах и се усмихнах.Отпуснах се по гръб върху водата и затворих очи.
-Много е приятно тук...
Въздъхнах и се зачудих кога ли пак ще видя моята анимоза.Чудя се какво ли прави в момента и въздъхнах още веднъж.
-Ами ти? Какво правиш тук в този горещ ден....освен същото като мен в момента.
Попитах и се засмях.

Замислих се. Всъщност дори не знаех защо съм дошла тук, просто се разхождах безцелно и се бях озовла на това място съвсен случайно.
-Ами и аз се разхождах и като видях водопада реших да се поразхладя малко. - казах и влязох във водата. Потопих се изцяло и когато се показах на повърхността, пригладих косата си назад, но не остана дълго време така, няколко кичура се спуснаха около лицето ми.
-Нещо интересно около теб? - попитах я, нарушавайки тишината. Е, освен ако не броим шума на падащата вода.

-Нищо,освен събирането тази вечер.Мисля,че ще бъде доста интересно и се надявам да видя доста познати лица...Ами ти? Ще ходиш ли?
Попитах я и се сетих,че няма с кого да отида,но това не е проблем.Мога да отида и сама,едва ли ще съм единствената.Чудя се какво да облека,но това е най-лесното...ако ще се събираме божества и демони под един покрив...дали и моята анимоза ще е там.Дали ще ми прости,че си тръгнах така без да кажа нищо.Поне й бях вярно през всичките тези години...до някъде.

Погледнах я.
-Събиране? Какво събиране? - попитах я и се отпуснах във водата. Явно пак бях лек оназад с информацията, не бях разбрала, но никога не е късно все пак. Надявах се поне Мина да ми каже за какво става въпрос.
-Толкова е топло - казах, като потопих сланта си във водата и тя започна бавно да пълзи по ръката ми нагоре като змия. След малко спрях да си играя с елемента и погледах към музата.

Погледнах нагоре и разбрах,че е време.
-В балната зала на хотела има бал с маски и ще се състой в 20 часът тази вечер.Време е да тръгвам,трябва да се приготвям и се надявам да се видим там.Маската е задължителна...
Усмихнах й се и тръгнах към брегът.
-Надявам се да се видим там!
Извиках преди да изчезна между дърветата и да се отправя към нас за да се оправя преди да закъснея.