Кафене "Старбъкс"

След като заключих къщата с Марина отидохме в кафенето,което редовно посещавах.Седнахме на обичайната за мен маса откъм прозореца.Идеалното място да наблюдаваш минаващите хора,коли ,че дори домашно любимци.Идеалното място да гледаш живота на хората и да набелязваш жертвите си. Докато пия кафето си винаги мога да погледна навън и да намеря поредната заблудена душа.Едно младо момиче с руса коса се приближи към нас.По престилката се различаваше ,че е сервитьорка.
- Какво ще желаете? - попита момичето.Не я бях виждала преди.Изглежда беше нова и предполагам това беше една от първите й поръчки.
- Едно кафе - казах и след като се отдалечи с поглед прикован към прозореца заговорих:
- Знаеш ли оттук винаги мога да видя някой ,на който мога да предложа услугите си.
На съседната улица имаше един беден човек,който просеше ,а останалите души го подминаваха прекалено забързани и заети да обърнат внимание на един просяк в окаян вид.

- За мен капучино. - отвърнах без да поглеждам момичето, проследяваща погледа на Ванеса. - Харесва ли ти това, което правиш? - попитах я. Ако аз бях на нейно място, щях да изпитвам удоволствие да прибирам душите на хората, но все пак си бях първично зло. Бях създадена, за да сея хаос, въпреки че имах и друга страна, която рядко излизаше на повърхността.

Откъснах очи от улицата и погледнах нея.
- Харесва ми - отговорих. - доставя ми голямо удоволствие момента ,в който отивам да взема душата на някого и да гледам как животът го напуска - подсмихнах се. - но понякога се чувствам зле ,заради това.Все пак да се възползваш от положението на хората не е нещо кой знае колко хубаво.
Поръчките ни пристигнаха.Взех пакетчето захар и го изсипах в течността,а после разбърках.Сетих се за онази английска лекарка,която беше преди това санитарка.Спомних си за молбите й онзи ден.Тя наистина беше много добър човек,но сделката си е сделка.

- Ти не се възползва, те получават своето... в замяна на нещо голямо, но все пак го получават. - в гласа ми се усещаше горчива нотка. - Ако си достатъчно глупав да продадеш душата си, за да изживееш мечтата си по лесния начин, значи просто нямаш воля да се бориш. Съответно... не заслужаваш да живееш както искаш, ако не си се потрудил за това поне малко.

Изслушах внимателно думите й.
- Права си - макар да изглежда на около 20,да не се различаваше на пръв поглед от обикновените хора,от думите й пролича ,че наистина е живяла много по-дълго от колкото изглежда...Мелодията за получен смс ме изкара от мислите ми.Прочетох съдържанието и едва не пребледнях.Той ме наблюдаваше.Това гласеше последното му изречение ,заедно с това къде съм в момента и какво съм правила до преди малко.Косъмчетата на врата ми настръхнаха.Чувствах се точно като героините от някой филм преследвани от някой маниак сериен убиец.Огледах се предпазливо и едва когато зърнах Марина се усетих,че не съм сама.
- Виж налага се да тръгвам.Беше ми много приятно да се запознаем ,да си поговорим.Предполагам ще се видим на бала - оставих парите за моето кафе и с едва ли не на бегом излязох от заведението.