Създаване на Анимози

Име :
Прякор :
Раса :
Коя Анимоза сте :
Години :
Дарби /до 3 най-много / :
Външен вид / 4 реда най-малко/ :
Характер / 5 реда най-малко / :
История / до 7 реда / :
Допълнителна информация / не
е задължително / :
Снимка / задължителна!/

Три са,най-главната от тях е Адирея.

Адирея - Анимоза на съдбата

~~Калипсо – Анимоза на смъртта.~~

Мария /Марая – Анимоза на живота

Създаване на Анимози Lindsay-lohan-mike-rosenthal-shoot-02-480x360

Име :Хелена Картър - Калипсо

Прякор :Хел

Раса :Анимоза

Коя Анимоза сте :Анимоза на смъртта

Години :изглежда на 20,но всъщост е създадена откакто свят светува

Дарби :плетене на нишки на смъртта и вкаменява с поглед

Външен вид : Хелена е със сини очи,косата и винаги е била до кръстта.Винаги я носи спусната.Кожата и е бяла,не точно като платно.Нормално висока за едно момиче.Слаба е.Обича да носи дрехи по себе си,които да подчертават фигурата й.

Характер : Хелена е с доста странен характер,все пак е е анимозата на смъртта.Някои биха си помислили,че да си анимоза на смъртта е доста трудно.Да,но не.Хелна вече е свикнала с това.Доста е студена с останалите.Пада си по купоните както всяко друго момиче,пиене,пушенето и т.н.Живее в свой собствен свят.Не може да се каже,че не обича да говори,всъщост обожава,понякога даже устата й не спира.Готова е на всичко за да изпълни крайната си цел,с каквото и да е.

История : Историята й не е много дълга.Откакто се помни плете нишки.Има още две сестри:Адирея - Анимоза на съдбата и Мария /Марая – Анимоза на живота.Винаги е била в лек конфликт със сестра си Мария /Марая.Все пак са пълни противоположности.Един от тези канфликти препастнал в скандал,затова Калипсо се преместила на Земята,за кратко.Сменила си името и започнала да живее свой собствен живот.Отдалечен от всички тези нишки,но разбрала,че плетенето на нишки и липсва,затова отново се върнала.Сдобрила се със сестра си.Сега отново слиза на Земята,за да се забавлява,но всеки пък се враща там от където произлиза.

Допълнителна информация :
- носи тъмни очила - винаги.
- активен пушач
- обича да рисува,също и да прете /естествено/
- има тату на кръста

Одобрена си ! Добре дошла = ]

Име :
- Коя си ти ? - промълви синеокия младеж. Очите му бяха разширени от уплаха. Накара ме да се усмихна, не бях толкова страшна, а той определено знаеше коя съм . Усещаше миризмата ми.
- Знаеш коя съм. - настоях недоволно. Гласът ми иззвъня като камбанка , понижен от обида.
- Катрин Доминик ? - прошепна с треперещ глас. Кимнах леко, за да го успокоя. Погалих лицето му и нежно целунах устните му. Не знаех дали е редно да го правя. Сестрите ми щяха да се ядосат.
- Позната съм като Адирея, анимозата на съдбата.

Раса :
- Анимоза ? - повтори, но прозвуча като въпрос. Не обърнах внимание.

Коя Анимоза сте :
- Съдба ? Значи контролираш и моята ? - изръмжа недоволно през стиснати зъби. Вероятно съжаляваше, че го бях подвела, съжаляваше, че ми се беше доверил, но аз не държах на него. Моето момиче бе най-важно.

Години :
- На колко си ? Колкото света ? Изгледаш на 18, най много 19. - продължи. Завъртях очи. Естествено, че бях колкото света. Какво не разбра от факта, че контролирам съдбата ? бях причинила много разрухи през годините.

Дарби :
- Какво още можеш ? - попита. Любопитните му очи зашариха влюбено по лицето ми. Все още ми вярваше, колко наивен бе.
- Получавам видения, всъщност аз ги предизвиквам, по всяко време. - започнах тихо, но това далеч не беше всичко. Щях да спомена само дарбите си. Нямаше нужда от допълненията. - Взимам душите на хората, когато пожелая, всъщност не само на хората. - изкикотих се като някоя второкурсничка. - Мога да променя съдбата ти, както и на всеки друг. - обясних в заключение.

Външен вид :
- Но ти.. Ти си толкова красива. - измърмори неразбиращо и внимателно докосна лицето ми. Усещах топлият му дъх върху тялото си. Беше приятно. - Очите ти, толкова сини и запленяващ, а тези гъсти и неподправени мигли, които придават някакъв зловещ вид. Тези меки и приятни устни. Плътни и сексапилни. Как би могъл някой да им устои ? - допря пръст в устните ми и продължи с характеристиката на външния ми вид с такова объркване. - Кожата ти толкова нежна и омайна, с такъв приятен аромат. Ами косите. Винаги ме изненадваш, любима. Или е къдрава на ситни вълни, или е права до толкова, че да не си личи, че не е естествена. Невероятно. Изглеждаш толкова крехка, а контролираш всичко и всички. - измърмори накрая и допря устни във врата ми.

Характер :
- Да продължавам ли ? - въпросът бе риторичен ,беше ясно че ще продължи. Това започваше да ме изнервя и ласкае до известна степен. - Толкова си непредсказуема и понякога дори жестока. Обичаш да се наслаждаваш на смъртта, но обикновено си толкова мъдра и отговорна. Как не се бях досетил, че си толкова възрастна ? Често си толкова избухлива, че още се чудя как съм жив. Твоята лична играчка, не мисли че не знам за Нея. - засмя се тихо, опиянен от мен самата. - Забелязвал съм колко си самовлюбена и невинна по свой собствен начин, това ме обърква до известна степен. Но пък понякога си толкова любезна, мила и добродушна. Понякога дори приказлива. Но само аз знам, че когато си най-любезна си и най-опасна. - заключи накрая и отново погали лицето ми. Аз просто стоях и слушах, готова да отговарям на глупавите му въпроси от сорта "Как ? Защо ? Кога ?"

История :
- Разкажи ми. Искам да знам всичко за теб, съвсем на кратко. - подкани ме нетърпеливо сплел пръсти в моите. Беше толкова наивен.
- Какво се очаква да ти кажа ? Съществувам откакто съществува света, планетата и съдбата. Нямам спомени да съм била малка, но ако все пак е възможно съм била много опърничаво дете. точно както сега, напълно непредсказуема. - обясних и леко повдигнах рамене. Гласът ми бе тих и небрежен, сякаш разказвах това всеки ден, почти отегчителен.
- Имам две сестри. Не е нужно да научаваш имената им. Смърт и Живот. нека ги наричаме така. Всичките сме еднакви. Живот е малко по-добродушна, но аз и другата , по-значителна сестра. Жестоки сме както вече си забелязал . Ние предизвикахме изчезването на динозаврите, заради вас .. Другите създания. Те бяха мощни и огромни, не колкото нас естествено. Вероятно и ти щеше да си в състояние да се храниш от тях. - замлъкнах за минутка. Трябваше да реша какво по-точно да му кажа, историята ми бе еднообразна и дълга. Ние контролирахме всичко !
- Общо взето сме виновни за всичко лошо и добро, но това няма значение. Историята е дълга, не мога да ти обяснявам всичко.
Най-вълнуващо бе когато срещнах Нея. Беше ме накарала да я чакам толкова дълго и все пак се появи. после се появи и ти, но... - замълчах. Той се усмихна и ме погледна заинтригуван от кратката и несвързана история.
- Какво ? - попита нетърпеливо. Завъртях очи и го целунах продължително, за да му докажа колко много го "обичам".
Тялото му се строполи безжизнено на земята. да, убих го съвсем безцеремонно. Още една нишка, която щеше да бъде прекъсната завинаги.

Снимка : Miranda Kerr
Създаване на Анимози 600full-miranda-kerr

Създаване на Анимози 600full-miranda-kerr

Одобрена! Добре дошла! Сложи си аватар и си попълни профила.

» Създаване на Дух
» Създаване на Сирени
» Създаване на Хора
» Създаване на Архангели
» Създаване на Преследвач