Старите гробища

Разхождах се из гората, без цел и посока, просто вървях. Беше тъмно, но въпреки че вампирите виждахме добре, дори за мен беше леко по-мрачно отколкото бях свикнала. Докато бяхпотънала в мислите си, които се въртяха около това какво търся в гората не усетих как се спънах в един клон, но бях бърза и не успях да падна. Трябваше да внимавам повече. Накрая излязох на някакво гробище. Тихо започнах да вървя мужду надгробните плочи, като само звукът от някой пръчка под обувката ми издаваше звук. По принцип обичах такива места, но това гробище беше зловещо дори и за моите вкусове. Тръпки ме побиваха и постоянно се оглеждах наоколо. Може би идеята ми за разходка в гората не беше много добра. Всеки малък шум привличаше вниманието ми, пък бил и той породен от някоя птица или просто вятъра. Нощта правеше мястото да изглежда ужасяващо. Накрая бавно стигнах до едно дърво и се облегнах на дънера му, докато продължавах да оглеждам надгробните плочи.

Единственото място,на което можех да се чувствам спокоен,в този момент,беше гробището.Имах няколко близки,които бяха погребани там.Дори като демон имах чувства,което не беше добре.Вървях и мислих за това,че вече не исках да съм такъв какъвто съм.Не исках да съм демон.Това да си човек имаше незаменими качества.Стигнах до надгробната плоча и се сетих за времето,когато бях човек и ходих на лов.Усетих нечие присъствие и се обърнах към мястото,от което идваше.Стесних очи и не помръдвах.Зачаках да видя,дали този някой ще се покаже.

По едно време се появи някакъв мъж. Когато си поави първоначално се стреснах, защото не го чух да се приближава. Няблюдавах го известно време, докато съзерцаваше една от надгробните плочи, но след малко се обърна и се загледа в моята посока, но дървото хвърляше тъмната си сянка, а в коммбинация с тъмнината, там където бях не можеше да бъда забелязана. Въпреки това излязох от сенките, които допреди малко ме прикриваха и се приближих към него.
-Здравей - казах несигурно.
-Гробището не е от най-посещаваните места, не очаквах да срещна някой - казах с едва забележима усмивка. Всъщност където и да отидех, винаги срещах някой.

Из от дърветата се подаде едно момиче.На пръв поглед нормална,но не беше такава.С приветлива визия,каза,че не очаквала да види някой тук.Наистина мястото не беше най-посещаваното,за това и може да се усамотиш тук,но този път не беше така.
-И аз не очаквах да видя някой тук. -огледах я,като се усмихнах при външния и вид.Още като човек тази реакция се беше запазила в поведението ми.Погледнах мястото зад нея.
-Какво прави дама,като теб,тук?

-Вървях из гората и неусетно се озовах тук - казах и се огледах, като тръхки ме побиха отново от това място.
-Всъщност първоначално се разхождах в гората, докато.. еми май се затрих - казах и повдигнах рамене. Нормално, беше тъмно, аз бях прекалено отнесена за да мисля за това откъде минавам, а и още като бях човек не ме биваше с посоките.
-Катерина - предствих се на непознатия, като се замислих за кратко с кое има да се представя, накрая реших с истинското, вместо Катрин.
-Ами аз имам честта да си говоря с..? - попитах и го погледнах в очакване.

-Красиво име.Дийн. -сложих си едната ръка в джоба и се загледах настрани.
-Катерина,от къде си? -по името си личеше,че идва от далече.Европа най-вероятно.Чудех се какво ли прави чак тук,далече от корените си.
Минах пред другата страна на плочата,закривайки името на човека,който беше погребан там.Загледах се в пространството,небето,сухата земя върху труповете.Знаех,че един ден и аз лежах тук някъде.Вече нямаше и следа от това.

-От Европа съм, по-точно от България - казах, като избегнах подробности в началото, маже би по-натам ако стане въпрос щях да поразкажа нещо повече.
-Ами ти, Дийн, оттук ли си? - попитах го и се усмихнах.
След малко духна вятър и аз инстинктивно се огледах наоколо, а после прокарах пръсти през косата си, връщайки я в предишния й вид, преди вятърът да продължи да си играе с нея. Можех да го спра, но напоследък избягвах да си играя с елементите просто за моя изгода.
-Тук е плащещо - казах, след кота чух още някакъв шум.

-Не съм роден тук,но живея в града от много време. -видях,че беше стресната от нещо и с ръка направих знак да повървим.Вятърът духаше,а листата играеха по неговата мелодия.Беше типичното време,което описва гробищата.
-Обичаш ли тези места,за да те намирам тук? -попитах я като се спрях за миг.Чудех се,не и ли е студено.Продължих да вървя напред.

-По принцип харесвам гробища, в смисъл .. не ми пречи да стоя с часове на някое гробище, обаче в момента това ми се вижда зловещо - казах с риск да прозвуча като някоя изплашена тийнеджърка.
-Не че съм някаква страхливка, но в това гробище не мога да стоя без да се оглеждам през няколко секунди - казах и повдигнах рамене. Вятърът продължаваше да си играе с литата на дървете и, разбира се с косата ми. А самият вятър не беше особено приятен, защото правеше времето даизглежда по-студено.
-Ами ти харесваш ли ги, или.. имаш някой починал роднина? - попитах го, като се опитах да се изразя по-деликатно.

Не обичах да споделям с останалите.Не бях такъв,особено с непознати.
-Просто дойдох.Без причина.Мястото ми харесва и реших да го посетя. -въпреки всички неща,за които мислех,не спирах да се чудя защо не е някъде другаде.Има толкова много неща,с които можеш да се занимаваш,защо да харесваш гробището.
-А човек като теб защо би харесал тези места?

-Кой те каза, че съм човек? - попитах го и се засмях. Усещах, че той не е човек, затова не пречеше да си кажа.
-Ами не знам, просто гробищата ме привличат по един странен начин, а и цялото ми семейство е мъртво.. Бяха жестоко избити и дори не са погребани, затова може би често посещавам гробища - казах и наведох глава. Не можех да се отърва от миналото, преследваше ме. А когато говорех за роднините си, винаги онази страна, която толкова криех се показваше и тъгата надделяваше.

Звучеше,сякаш тя ги е убила.Не беше човек.
-Ти да не си вампир? -думите ми изпревариха мисълта.Изговорих го бързо и млъкнах.Не знаех какво мога и трябва да кажа.Най-добре беше да не казвам нищо.Вървях и гледах пода,като очаквах да каже нещо.
-Не е приятно да загубиш роднините си така.Едва ли ти е лесно. -трябваше да кажа нещо,в този неловък момент и го направих.

-Да, кофти е - казах набързо, после се замислих с какво може да сменим темата, тогава Дийн ме попита дали съм въмпир.
-Ами да, вампир съм - казах. Имаше въпрос, който ме интересуваше и понеже той ме попита директно, реших и аз да стрелям направо без овъртане.
-А ти какъв си? - попитах го, понеже не бях сигурна, а когато не знаех точно това, което искам, не обичах да предполагам напразно.