Разноцветното кътче

Беше сутрин, хладна и приятна.Беше от онези сутрини които Лионора обожаваше.Вятърът духаше право в нея и тя вдишваше от свежия въздух от който пъкъла бе лишен.Макар и косата 'и да бе разпиляна на всички посоки и тя да се опитваше да се пребори с нея, Из все още се наслаждаваше.
На лицето 'и стоеше една спокойна, лека розова усмивка.Крачеше с малки крачки, мудно както винаги.Чудеше се кое ли е най-спокойното и пусто място в този град и първото което 'и дойде на ум бе гората.
Щом навлезе в нея, момичето забави своя ход и започна да оглежда.Не, че имаше кой знае какво за оглеждане.Дърветата изглеждаха тъй еднакви.
Из седна под едно дърво и запали тънка, бяла цигара към която момичето бе така пристрастено.

Сутринта бе тиха и приятна. От тези, които Бека не харесваше особено. Вероятно се дължеше на факта, че обича задушливите пространства , където се чувства спокойно и уютно. Тихите й ненатрапчиви стъпки си проправяха път из малка криволика пътечка, която щеше да я отведе на място изпълнено с цветове и живот.
Животът й се бе превърнал в пълна каша след злощастния инцидент , за който русокосата си спомняше твърде често през последния месец. Това я тревожеше донякъде, навяваше й толкова лоши спомени свързани в нещо зловещо. Именно дарбата й, която се бе появила от нищото, просто така. Вероятно Господ си играеше с крехкия й живот, а може би имаше причина за всичко това.
Осъзна, че не е сама веднага щом пристъпи към дървената маса. Погледа й засече тъмнокосо момиче облегнало се на дърво.
- Здравей - промълви тихо.

Лионора се бе замислила за нещо което след миг забрави.Въздъхна и отмести кичур коса от лицето си.
-Здравей!-Изабел чу женски глас.Усмивката 'и изчезна.Гласа бе тих..На нея никой не 'и говореше на Ти, нито пък тихо.Към нея се обръща по-уважително още от малка, също така никой не си позволяваше да мрънка пред нея.
-Невежа!
Промърмори тя и завъртя очи.Все по-често се случваше някой да не знае коя е тя.Беше грубо и глупаво от тяхна страна.Като се замислеше, може би се дължеше на факта, че приличаше на човек с тази дънкова поличка и черна тениска, а не на принцеса, каквато всъщност беше.
-Коя си ти?
Каза тя високомерно и на висок глас чийто звук те караше да потрепериш.

Русокосата трепна. Беше озадачена и донякъде уплашена от тона на непознатата. Очите й напрегнато зашариха между дървената масичка и източника на паниката й. Понякога просто не очакваше случващото се, погълната от своите собствени проблеми , пропускаше да види опасността. Предпазливо отстъпи крачка назад.
- Аз.. Извинете. - започна с треперещ глас. Не знаеше какво да й каже, дали изобщо трябва да отговаря на въпросите й.
- Ребека, казвам се Ребека. - измънка накрая и отстъпи още една рачка назад.

Лионора присви очи и я разгледа от главата до петите.Русокоската изглеждаше интересна.
-Добре, Ребека, Харесваш ми!
Каза все така високомерно Из и се изправи изтупвайки задните си части.Бе учена на обноски и понеже видно Ребека не знаеше коя бе редно да се представи.
-Аз съм Изабел-Лионора Хейли Нортман..Принцеса..колкото и да не си личи!
След последните си думи момичето се огледа, харесваше новия си вид, някак удобен, не като онези големи рокли в които се спъваш..но имаше и своя минус.Сливаше се с тълпата.А младата принцеса определено не обичаше да се слива с тълпата.
-Ребека Чия?
Позаинтересова се още тя, като пристъпи една крачка към нея.

Паниката започваше да залива момичето изцяло. Лицето й бе изкривено в ужасена гримаса, сякаш виждаше някакво чудовище. Съзнаваше, че може би наистина тя не е точно човек.
Проследи погледа на непознатата, чиито очи шареха по цялото тяло на Бека. Накрая русокосата чу високомерния й глас някак по-приветлив. Думите й успокоиха момичето, но не достатъчно, за да успее да спре трепереното на тялото си ли ускорения си пулс.
- Ребека Скот. - обясни малко по-високо. Разбираше, че тихият й глас дразнеше принцесата. Това обаче нямаше да попречи на Бек да любопитства отново и отново. Въпросите, които се въртяха в главата й бяха хиляди.
- Принцеса на какво ? Или на кой ? - попита, а паниката в очите й се замени с видно любопитство.

Лионора се усмихна.Харесваше 'и когато се интересуваха от историята 'и принцечеството 'и.Разбираше, че повечето хора не бяха виждали принцеса на живо и им бе интересно.Из сложи ръка на кръста си и заговори.
–Преди много време бях принцеса на млада Франция, една от принцесите на Англия и по доведен баща принцеса на Италия, сега съм принцеса на Пъкъла, какво прогресиране нали?
Захили се и прокара ръка през тъмната си коса която отново се вееше.

Доволната усмивка на Лионора подсказа на момичето, че е в привидна безопасност. Вероятно принцесата можеше да промени мнението си за секунди, но русокосата беше нащрек. Следеше всяко едно нейно движение още преди да го е извършила. Празният й поглед се рееше в нищото, вероятно се бе насочил към тъмнокосата без дори да съзнава.
- Значи си демон ? - попита спонтанно съзнавайки какъв ще е отговора й. Не знаеше дали изобщо е срещнала някой като принцесата през живота си. Беше осъзнала, че всичко странно е истина съвсем наскоро и дори не се бе притеснила. Вече бе започнала да се досеща и сама.
- И откога си жива ? - попита накрая.

Задуха по-силно и косата на Изабел започна да се наелектризира.Но странното беше, че не бе ядосана нито радостна, беше станало от само себе си.Вече започваше да се убеждава все повече, че това работи като заместител на телесна топлина.
-Да демон съм!
Кимна с глава тя.Чудеше се русокосото момиче просто човек ли бе или нещо повече.
-Жива!-Възкликна и се засмя..-Искаш да кажеш безсмъртна?Еми не помня годината в която се родих така, че и не помня кога станах принцеса на пъкъла, но мисля че бях на 7.
Каза го гордо с самодоволна усмивка.

Това обяснение не даде точна представа на Ребека, но реши да не настоява. Промените в настроението на демона й се струваха опасни и плашещи. Това напрягаше русокосата допълнително. Вървената й поза го доказваше, подсказваше за страха и нагласата й да избяга.
Чувстваше се все едно някой бе изтръгнал опората под краката й. Дългите седмици напрежение, тревогите. Всичко й се струваше толкова незначително точно в този момент.
- Седем . - повтори шепнешком, по-скоро на себе си отколкото на тъмнокосата. Бека още не можеше да проумее какво точно правеше тя, че получаваше тази чест просто така. Сякаш само щракваше с пръсти и имаше желаното.
- Защо си на земята ? Искам да кажа... - не довърши изречението й . Напрегнатия й смях се разнесе из пространството и заглъхна толкова бързо колкото се беше и появил.

Лионора я погледна изненадано и започна да навива кичур коса на пръста си.
-Да, 7!
Понякога се учудваше на себе си колко развит слух имаше.
-Ти си човек нали?
Попита с пренебрежение като отново я огледа.Имаше нещо по-различно у нея, нещо което нормален и глупав смъртен нямаше.Дали не бе по-специална.Което значеше, че душата 'и струваше повече.
Усмихна се отново, а погледът 'и беше замислен.Сякаш обмисляше варианта.
-Смятам, че това какво правя на жалката земичка не е твоя работа?!?

Бека отново трепна. Не й харесваше какво се случва, нито какво предстои да се случи. въпреки това успя да овладее позата й уплашения си поглед в обикновената вдървена поза, която все пак използваше до преди няколко минути. Погледа й отново стана безизразен и замъглен. Създаваше илюзията, че не вижда това, което трябва.
- Да.. Човек съм. - обясни простичко. Очакваше демона да има и развити сетива. Вече бе наясно, че слухът бе напълно и безпогрешно точен, вероятно достигащ и до най-тихия шепот намиращ се на километри оттук . Това доказваше колко интересни и непобедими са тези същества пълни с енергия и нечовешка сила.
- Просто съм любопитна. - каза предпазливо опитвайки се да угоди на момичето.

Изабел кимна одобрително.
-Това е хубаво качество..Досадно и невъзпитано е и това го прави хубаво!
Изабел се наслаждаваше на факта, че малкото,русокосо момиче я бе страх.Будеше в нея самодоволство, гордост.
-Много ли съм страшна?
Каза тя с преправен бебешки глас и избухна в смях.

Ребека смръщи вежди, но не каза нищо. Поведението на демона започваше да я дразни, но съзнаваше, че не може да направи нищо затова просто се примири. Тихата й въздишка изненада, дори самата нея. Не очакваше точно този звук, но пък не можеше да върне времето назад , за което съжаляваше. искаше й се да не бе идвала точно тук . Или да си беше тръгнала навреме, сега беше късно.
- Да, страшна си. - отговори раздразнено. Бека рядко попадаше в такива ситуации, че да се подразни от някого и дори да повиши глас, макар и тихото й гласче да се бе вдигнало само с една октава.
- Не е възпитано и да се държиш така с хората - каза плахо, въпреки, че искаше да прозвучи далеч по-войнствено.

-Казах го иронично!
Каза тя и разтърси глава.
*Безинтересни малки твари*
-Не било възпитано!
Лионора започна да се хили тъй силно, че започна да се чува злокобно ехо.
-Ей златокоске, аз съм принцеса на Пъкъла..Не съм възпитана с хора без титла!Из я погледна пренебрежително след това въздъхна.
-Скучно е...

Русокосата започна да се смее с нея. Защо ? Просто навик. До толкова се бе отпуснала след като успя да се опълчи на Изабел, което беше малко пресилено от нейна страна . Вече е започнала да се чувства спокойно, а смехът на демона й се струваше забавен. това беше странен навик от характера й. Смее ли се някой, смее се и тя.
- Хора без титла !? - сопна се. Не харесваше да говорят така за простолюдието, особено хора, които имат титла. В случая Лионора не беше човек, но пък вероятно имаше повече от заслужения дял богатства.
- Не сме по-различни от вас. - настоя .

Лионора отново избухна в смях.Русокоската много я забавляваше.Не били различна, та не били различни.
-На вас душата ви в нечий чужди ръце ли е?Отвличали ли са ви докато сте били на 4 годинки?Държали ли сте в ръцете си съдбата на цял народ?Забранени ли са ви били излизанията?Повярвай момиченце имаме пълното право да се държим високомерно.Има доста правила които трябва да спазваш..Като обикновена принцеса..
Отново избухна в смях и косата 'и се накъдри.

Русокосата завъртя пренебрежително очи. не беше отвличана, нито й бяха забранявали да излиза, тя сама отказваше да го прави, което бе почти същото. Страхуваше се от външния свят и продължаваше да изпита това чувство. Излизаше само, за да поеме глътка въздух и защото можеше да предвиди ако имаше опасност за живота на семейството й. Тя не беше от най-смелите хора, но не беше и страхлива. Би се сблъскала със смъртта хиляди пъти, ако това щеше да промени нещо към по-добро.
- Забрани ? Отговорности ? Това ли ви прави по-висши ? Не разбирам. - гласът й бе силен и ясен, докато не се превърна в шепот, който демона щеше да долови със сигурност.
- Ние също имаме отговорности ! - започна враждебно, но тогава осъзна, че е пропуснала странна част от изречението. - Душата . Това е . - стигна до извода със собствени заключения, което беше странно след като не знаеше почти нищо за красавицата пред нея.

Изабел се бе ядосала много.Удари силен и бърз шамар на русокоската.Усети как ток минава през нея към Ребека.
-Невежа!
Почти не изръмжа тя.Очите 'и от светло сини станаха вакли като ноща.Като на демон.
-Кралското семейство се грижи за цял народ..има повече отговорности от което и да било нормално семейство.Невежа такава!
Изабел стоеше до нея привела се малко със стиснати юмруци.

Бека о очакваше. Беше го видяла само секунда преди да се случи в действителност. Това я разстрои до известна степен. Краката й се подкосиха, имаше чувството, че ще падне, че просто това е краят и ще последва още нещо. Сините й очи се закриха под пласт от сълзите, които напираха. Повдигна ръка й внимателно докосна бузата си. Усещаше как кръвта нахлува в нея, придобивайки й цвят на бледо червено.
- Убедена съм, че не те е интересувал живота на нито един жител на кралството. - гласа й трепна. Този път не бе от страх, а по-скоро от несигурност. Не искаше да си изпроси още един шамар, затова просто отстъпи още една крачка назад.

-Разбира се че не, та аз нямах 8..Ти какво..ще ми кажеш, че си била по-отговорна от мен на тази възраст ли?Ха!
Гледаше я все още така злобно.Косата 'и се навиваше по краищата след това отново се изправяше.Изглеждаше супер странно от страни.
-Ще се разплачеш от един шамар?Сериозно ли?
Присмиваше 'и се.Но това си заслужаваше.Частица от нея, онази хуманност която и бе останала напираше, но не бе толкова силна, за да успее да надвие пороците 'и.

Бека стисна недоволно зъби. Може би ако Изабел беше нормална, човек , русокосата също щеше да я удари макар й да не е враждебна личност. Тя не бе свикнала на такова отношение, не я бяха удряли никога през живота й. яха я наранявали един единствен път, вероятно незначително. Все още не знаеше дали големият сив вълк е обикновен или върколак. Вероятно нямаше й да разбере, но се опитваше да не го обвинява.
- Това не те засяга. - процеди през зъби , отстъпвайки още една крачка назад. Ребека не бе наранена до толкова от плесницата, а по-скоро от факта колко унизително изглеждаше от страни, а й думите на демона не помогнаха.
- Защо просто не приемеш, че не всичко се върти около теб ? - повдигна леко едната си вежда . Долната й устна трепна само за миг, но тя успя да се овладее.

Изабел премига няколко пъти и отново избухна в смях.Колко пъти щеше да се наложи да напомни на това момиче коя е за да го схване.Май клишето че блондинките бяха тъпи беше истина.
-Едно не мога да проумея малката..
Каза през смях.
-Щом те е страх и се отдалечаваш крачка по крачка защо не си тръгнеш?Само губиш моето и своето време?Мислиш, че докато бягаш ще те изпепеля?
Сложи ръка на гърлото си и се прокашля.Нещо бе станало на гърлото 'и което придаваше към гласа 'и страхотен ефект.Звучеше наистина злокобно.. Като "баща" си.

Бека повдигна рамене. Може би беше време да си тръгне, но се страхуваше. Не, че ще бъде изпепелена.Това й се струваше абсурдно. по-скоро се тревожеше от факта, че ще бъде бавно й мъчително, по-лошо от изгаряне.
Знаеше малко за демоните, но знаеше, че са коравосърдечни, бездушни същества. Болката им харесва и може би знаеше само това. Далеч не бе предполагала, дори не се бе замисляла, че демоните може да имат... дарби. Това я напрегна до известна степен. Очите й се впиха в тъмнокосата, чиято коса се къдреше и изправяше.
- Не се страхувам. - каза несигурно. - Не знаех, че имам шанс да си тръгна. - обясни, вече по убедена в думите си.

» Кътче за влюбените