Балната зала

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 7:25 pm

Влезнах в балната зала и след като огледах колко малко хора бяха дошли сложих маската си.Бях получил от една дама покана,да дойда с нея,но не беше написала името си,а само мястото и часът,което погъделичка интересът ми. Нямах търпение да се развихря,а най-хубавото в това да съм аз е че само няколко създания знаят за съществуването ми,а именно Нике,която наскоро срещнах.Жалко,че не можахме да поговорим повече.Но се надявам да имам тази възможност на това събиране.Грабвах чаша шампанско и застанах до една от огромните колони.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 7:34 pm

Анабел грижливо бе подбрала тоалета си след като все пак успя да изнуди баща си за късата бяла рокля, която така отчаяно искаше да има. Не защото този начин на обличане й допадаше, а защото не искаше да се яви в балната рокля на майка си. Само мисълта да докосне нейна вещ я ужасяваше до толкова че изпадаше в новите си нервни кризи, които се бяха породили поради странния й характер, който от срамежлив премина в бурен и по-открит. Това обаче не променяше факта, че щом някой я заговори тя се изчервяваше на момента.
Влезе в балната зала на огромният хотел и положи бялата маска на лицето си. Остана разочарована като видя колко малко хора има на това грандиозно събиране, за което е похарчила цялата си нищожна заплата, само за да успее да се впише и да не бъде смахнатата девойка в бяло.
Застана до една от масите и търпеливо зачака залата да се напълни. Така и не бе успяла да зърне някое познато лице, но това не я накара да си тръгне, както би постъпила преди няколко дни.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 7:39 pm

Непозната в бяло веднага привлече вниманието му и той се промъкна до нея.
-Грехота е цвете да се крие зад маска...
Казах и й подадох чаша с шампанско.Следто взех нежно ръката й , с лек поклон, целунах меката й кожа.След това се изправих и й се усмихнах чаровно.
-Надявам се да запазите един танц за мен.
Поклоних се отново и се отдалечих,не искам да я притеснявам повече от това,а и очаквам тайната си дама да се появи.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 7:46 pm

Влязох в балната зала,вече сложила маската си, и се смесих с малкото гости.Някои от тях вече познавах,не знам кои са точно,но движенията им ми бяха познати.Интересно ми беше дали на края на вечерта ще свалим маските си или ще загадката кой с кого е бил,пил и танцувал тази вечер ще остане завинаги неразгадан въпрос.Взех си чаша шампанско и застанах близо до входа за да видя дали ще разпозная някой от гостите.Надявам се да видя много познати как то и младата ми приятелка вампирка.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 7:47 pm

Когато стана време тръгнах към балната зала.Нямаше много хора,но вечерта едва започваше.Предполагам,че до час щеше да се напълни.бях вече с маската си и през процепите за очи се оглеждах за познати лица като съквартирантката ми,новата ми позната и кавалера ми.Не се бяхме виждали от много време и последният ми спомен за него не беше особено добър.След като случайно го видях наскоро да върви по улиците ,реших да му пратя покана.Глупаво ,но ми беше интересно да видя изражението му като ме види.Оглеждах залата,но все още не можех да го различа.Грабнах една чаша с шампанско и за малко не я излях върху мъжа до колоната.Ах тази рокля.Само се спъвам.
- Извинете - казах

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 7:51 pm

Госпожица Кати се намъкна крадешком в балната зала обзета от налудничавата си идея да изглежда най-добре тази вечер. вярно че самочувствието й бе голямо и със сигурност едно създание щеше да е по-красиво. Нейното собствено момиче. нейното щастие и обич. Разбира се, Мина щеше да бъде там по-прелестна от всички.
Сините й очи любопитно оглеждаха всеки един минаващ, подушваше всеки аромат докато не я откри. Промъкна се зад не я и внимателно целуна бузата й. Можеше да я познае навсякъде, това сладникаво чувство я привличаше от километри.
- Здравей, мила моя. - промълви нежно.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 7:55 pm

Ванеса Хейл написа:: Когато стана време тръгнах към балната зала.Нямаше много хора,но вечерта едва започваше.Предполагам,че до час щеше да се напълни.бях вече с маската си и през процепите за очи се оглеждах за познати лица като съквартирантката ми,новата ми позната и кавалера ми.Не се бяхме виждали от много време и последният ми спомен за него не беше особено добър.След като случайно го видях наскоро да върви по улиците ,реших да му пратя покана.Глупаво ,но ми беше интересно да видя изражението му като ме види.Оглеждах залата,но все още не можех да го различа.Грабнах една чаша с шампанско и за малко не я излях върху мъжа до колоната.Ах тази рокля.Само се спъвам.
- Извинете - казах

-Няма нищо...
Процедих през зъби но щом погледнах момичето разбрах,че е тя.
-Значи вие сте моята тайна дама.Радвам се че се появихте...започнах да си мисля,че е номер.
Усмихнах се чаровно и целунах ръката й.След това й предложих пълна чаша шампанско,защото нейната беше празна.
-Не смятате ли това,че вие знаете кой съм,а аз не знам коя сте вие за...интересно?
Усмихнах се и отпих от питието си.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 7:56 pm

Анабел бе силно изненадана от непознатия, който неохотно и постепенно се бе приближил към нея с мили и нежни ласкателства. За миг й се прииска да узнае кой е, но остана все така безмълвна. Срамежливото й "аз" се завърна отново. По бузите й пробяга лека розовина, която бе често срещано явление.
Още преди да се усети непознатият се изплъзна от погледа й, върна се на мястото си доколкото разбра, но това не я спря да го последва. Тихите й стъпки огласявани от тънките токчета, които бе надянала се понесоха ритмично към тъмнокосия. Сините й очи прогаряха маската му, но това не й помагаше да разбере кой е.
- Извинете - промълви, но някакво момиче го бе поляло с чашата си. Анабел се отдръпна неохотно засрамена от постъпката си. Втурна се към друга маса привлякла вниманието й , с пищни ястия и питиета.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 8:03 pm

Погледнах часовника си и изсумтях. Закъснявах доста, нещо, което никога не се бе променило, независимо от това, че от човек станах вампир. Това да правя закъснения си беше мой стил и често се подсмихвах глуповато, защото закъснението по принцип беше само за звездите и богаташите, за да привлекат вниманието. Е, аз не го правех нарочно, ни най-малко с тази идея.
Така гледах да подтичвам нагоре по-бързо, за да мога да вляза по-скоро в балната зала. Беше много неочаквано да съм тук - по принцип не бях по тези неща - баловете и събиранията не бяха по мой вкус. Надали изобщо щях да познавам някого, но никога не пречеше да запазиш вярата си.
Спрях се пред вратата и въздъхнах с облекчение, че вече бях тук, въпреки без кавалер. Е, щяхме да разчупим вековните традиции - все пак нали сме 21-ви век.
Кавалер щях да си заловя на самия бал.
Сложих си маската и се потопих в тайнството и скритата самоличност. Можех да си измисля каква да съм.
Влязох и огледах наоколо - доста малко хора. Започнах да се разхождам насам-натам и неволно, приближавайки се към една жена, усетих позната миризма - Мина.
Приближих се и проговорих:
- Я виж ти, ще познаеш ли наскоро срещнатата вампирка?

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 8:03 pm

Katherine Dominique написа:: Госпожица Кати се намъкна крадешком в балната зала обзета от налудничавата си идея да изглежда най-добре тази вечер. вярно че самочувствието й бе голямо и със сигурност едно създание щеше да е по-красиво. Нейното собствено момиче. нейното щастие и обич. Разбира се, Мина щеше да бъде там по-прелестна от всички.
Сините й очи любопитно оглеждаха всеки един минаващ, подушваше всеки аромат докато не я откри. Промъкна се зад не я и внимателно целуна бузата й. Можеше да я познае навсякъде, това сладникаво чувство я привличаше от километри.
- Здравей, мила моя. - промълви нежно.

Този глас,това докосване...бяха като слънчев лъч в мразовит ден.Бавно се обърнах и погледнах красивата девойка в изгарящите й сини очи.
-Любима...
Прошепнах приятно изненадана,успях да запазя самообладание и да прикрия страхът си.Сигурно още ми се сърди за това което сторих,но трябваше да си тръгна.И се надявам да разбере,че вината не е нейна,а в това което съм.Останалите музи имаха нужда от мен,а след като се измъкнахме от онази незабравима и опасна ситуация нямаше как да се върна при нея.Беше ме срам,че я бях оставила така,а и бях сигурна,че ме мразеше...и все още ме мрази.
-Любов моя,душата ми умира от радост...аз мога да умра от радост в момента.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 8:10 pm

Погледнах след момичето което искаше да ме заприказва,но се отдръпна щом дамата ми се появи.
-Извини ме за малко,обещах първият танц на едно цвете.Надявам се да нямате нищо против...
Поклоних се,оставих чашата си на масата и тръгнах след момичето в бяло.
-Надявам се първият танц да е все още мой.
Прошепнах над рамото й и се усмихнах.Внимателно положих ръка на кръста й и я завъртях така,че да бъде с лице към мен.Усмихнах й се чаровно и отново се поклоних.
-Искахте да кажете нещо преди малко,но...не успяхте.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 8:13 pm

Катрин се смръщи при тази нелепа според нея шега. Бе наясно в едно единствено нещо - нейното момиче никга нямаше да пострада докато тя съществуваше, било то от радост, мъка или някакво друго безполезно чувство.
Погали лицето й съвсем нежно и непринудено без да предизвиква излишните погледи на глупавите хора. Всъщност никога не се бе интересувала от мнението на останалите що се отнася до сексуалната й ориентация. Тя обожаваше своята Мина и това нямаше да се промени заради няколко лоши мнения.
- И аз се радвам да те видя, любима, но нека не говорим за смърт. Тази дума ме плаши що се отнася до теб. - призна загрижено и обви ръката си около нейната, за да е сигурна, че всичко е наред и че със сигурност усеща музата плътно до себе си.
- Къде беше , мила ? - попита накрая , заинтригувана повече от разказа който предстоеше отколкото от отсъствието й.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 8:19 pm

Русокосата замръзна на място, щом чу непознатият зад себе си. Можеше да усети свежият му дъх върху врата си. Следващата й вдървена реакция бе да се остави в ръцете му, докато той я обръщаше с ли към него. Отново се изчерви след като осъзна колко близо бяха лицата им, поне за нея , но съзнаваше че при един танц бе неизбежно.
Бела също се поклони и хвана ръката му неохотно готова за забавления, вярно че не ги обичаше особено, но пък умееше да танцува страхотно.
- Разбира се , господине. - успя да смънка, но чаровната й усмивка не закъсня особено. тя зачака също толкова търпеливо, колкото и преди минути, той да я поведе към средата на залата където очевидно се очертаваше да е дансингът.
- Не разбрах името Ви ... - отбеляза.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 8:20 pm

Най-накрая се отпуснах,поне до една степен.С нея човек не трябва да е нащрек.Усмихнах се и кимнах.
-Обичам те и обещавам повече да не казвам тази дума.
Целунах нежно бузата й и се усмихнах.
-Липсваше ми,любима. Бях на едно несъществуващо за никого място,трябваше да помогна на сестрите си,надявам се да не се сърдиш.
Казах тъжно и я погледнах мило.Исках да заровя пръсти в косата й и да вкуся от устните й като едно време.Към нас се появи една от двете млади вампирки които срещнах през последните няколко седмици.
-Здравей...-казах сякаш буца заседна в гърлото ми.Ако моята любима разбере,че й бях дала да пие от кръвта ми и Зевс няма да ни помогне.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 8:23 pm

Франсис Имелда написа:: ......

Никога не съм бил по тази тема с маските, но и аз да бъда сред хора, направих споразумение с мислите си. И все пак след като влязох ми се стори досто добра обстановка, на която се предполагаше , че трябваше да съм с костюм и маска. И бях.
Не можех да нарека облеклото си костюм, защото една бяла риза и официален панталон беше само част от облеклото за официални случаи. Не можех да издържам вратовръзка или папионка на врата си, прекалено много дразнеше освободената ми личн0ст, която ценях предостатъчно. Но в кодекса на събитието върху лицето ми беше поставена черна маска, която се закрепяше върху главата ми чрез ластик. Маската не беше обикновена, но не беше и много специална. Беше добре изрязана. С черното , зелените ми очи изпъкваха още повече. За да не бъде много тъмна , на маската бяха сложили нещо зелено, заради което и я взех. Надявах се да не приличам, че ходя на погребение, вместо на бал .
Огледах се. И зяпнах от учуда. Тя какво търсеше тук? Тоест...
Франсис се беше запътила към някое от всички тези маскирани момичета. Знаех, че е тя, дори да имаше маска. Прсто си го усещах. Тя каза нещо на момичето, а аз се запътих към нея. Не спазкавйки благоприличие я хванах за кръста, от към гърба и прошепнах на ухото й:
- Познавам те.
Тя като че ли се сепна, а аз вдигнах поглед и се усмихнах на момичето, което се извъртя и си тръгна.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 8:27 pm

Поведох младата дама към средата на дансинга и щом стъпихме на него музиката се усили и я поведох в лек танц.
-Име? Наричайте ме...Грях.-усмихнах се и я завъртях леко като пеперуда и отново обвих ръка около кръста й.-А вие сте моята Бяла принцеса.
Имах чувството,че леката мелодия движеше краката ми,а не аз.
-Ако мога да отбележа...танцувате невероятно добре.От къде е моята Бяла принцеса?...Ако мога да попитам.
Усмихнах й се зашеметен от усмивката й.Докато танцувахме се огледах тайно и за моята дама.Надявам се да не се сърди,скоро щях да се върна при нея и да разгадая самоличността й.Напълно сигурен съм,че и преди съм я срещал.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 8:28 pm

Кати се усмихна нежно. Едва ли би била способна да се сърди точно на това слънчево и всерадостно създание, което бе погълнато в притеснени и погрешни мисли за госпожицата. Тя никога не би се държала грубо точно с Мина, дори след толкова време заедно. Боготвореше я, опитваше се да изпълни и най-малките й капризи макар и да не се сдържаше от любимото си занимание.
- Нима съм ти се сърдила някога ? - промълви с престорена раздразненост, въпреки че усмивката така й не се смъкна от лицето й, за да изиграе ролята си по-добре.
До тях се появи млада вампирка, която благоволи да поздрави музата. Доминик се извърна към нея и я дари със същата усмивка и объркано изражения.
- Здравейте . - прошепна и отстъпи крачка назад, за да позволи на любимата си да разговаря с очевидните си познати.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 8:35 pm

Непознатият понесе Бела в приказен танц. Стъпките им бяха така грациозни и прости, сякаш не бяха хора. Всъщност тъмнокосият не беше, но това не бе известно на за Бялата му принцеса, която остана наистина озадачена от странното му представяне. Също така бе странно очарована от спокойният му меланхоличен глас, който бе сведен само около тях двамата.
- Кой грях ? - запита с детско любопитство, което би трябвало да е изчезнало от тялото й преди много години, още когато трябваше да се справя сама с всичко.
Затвори очи за миг прикривайки интересният им син цвят, напомни си за странната книга която бе прочела преди дни. Непознатият й напомняше за главният герой.
- От тук съм.. Ами Вие Грях .. Откъде сте ? - запита по-развълнувано опитвайки се да разчете нещо странно в акцента или полузакритите му черти.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 8:35 pm

Механически хванах ръката на Кати и я задържах до себе си.
-Извини ни.
Казах на Франсис и поведох Кати към една от масите.Взех две чаши шампанско и й предложих едната.
-Знам,че понякога се държа...глупаво.-започнах голямата си реч и въздъхнах.-Но го правя защото те обичам и ме е страх,че скоро ще ти омръзна,но ако това стане и ти ме напуснеш.Искам да знам само,че ти си щастлива и ти да знаеш,че винаги ще те обичам.
Погалих нежно бузата й и се усмихнах на моето момиче,на единственото създание което може да ме накара да се усмихвам истински.
-Обичам те.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 8:36 pm

Себастиян Греймарк написа:

Франсис Имелда написа:: ......

...

Че как можеше да не го позная? Никога не бих го сбъркала, дори без да усещах миризмата, бих познала тези зелени очи, които те караха да се усмихваш без да знаеш защо и да искаш да ги гледаш още и още. Някак се забравяш в тях и се потапяш в друг свят. Някак ми харесваше да потъвам в тях и дори да се давя в това зелено пространството. Колко ме привличаха тези очи...защо?
Усмихнах се нахално и лукаво на постъпката му. Обърнах се към него, като се завъртях в ръцете му токова леко, че ръцете му си останаха на кръста му без да се отместват. Усещах топлата му кожа, която ме караше да се усмихвам още по-лукаво.
Навдигнах се на пръсти - колкото и да ми бяха високи обувките, по-точно токовете - пак не стигах чак до врата му, което ми беше целта. Е, успях да достигна до ухото му и прошепнах:
- Нима? Аз пък се чудех кой сте, но зелените ви очи ви издадоха.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 8:41 pm

Тъмно кестенявите му очи не се отлепяха от лицето й.
-От Ирландия,прекрасна.
Казах и отново я завъртях,тогава нещо ми прещрака.Ирландия...Ванеса,това беше моята дама.Сигурно искаше да си отмъсти за това,че я оставих и дори не се сбогувах,но нещата между нас ставаха сериозни и тя започваше да ме харесва,а аз не можех да го позволя.Ще се престоря,че не съм се сетил...искам да видя какво ще направи.
-За какво си мисли моята,принцеса?
Попитах заинтересован от действията й.Сините й очи излъчваха тайнственост която ме привличаше.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 8:42 pm

На госпожицата никак не й се хареса речта. Не знаеше какво буи такива мисли у Мина, но опредлено се притесняваше и нагло щеше да попита, само за да задоволи любопитството си и да се успокои. Голяма егоистка бе, но всеки който я познаваше бе свикнал с това и я приемаше без да й обръща особено голямо внимание.
- Ах, как може да говориш такива неща, Мина. Не искам и да чувам за раздяла. - възмути се с възможно най-тих глас при тези чувства. Допря нежната й ръка до устните си и й се усмихна след като вече бе успокоила разпалениете си страсти.
- Какво те кара да мислиш такива неща, люима. Аз винаги ще те обичам. - увери я.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 8:48 pm

Франсис Имелда написа:: ....

Тя се извъртя и погледнах лицето й. Все така съвършенно както преди 2 години, когато се бяхме срещнали. Никога нямаше да забравя проклетия проливен дъжд, от който сякаш се изкъпанхме. После се разболях, но това беше съвсем отделна тема, за която нямаше да говоря точно сега.
Тя каза, че зелените ми очи са ме издали. С суатат си изимитирах престорено разочарование, но разбира се, се радвах, че точно те са ме издали. Нещо като отлечителния белег, който всеки имаше. Нещо от всекиго, което показваше съответната личност, пред която стоиш. Хубаво беше, че тя се бе загледала точно в очите.
- А пък Вие... Как да кажа, просто се разбира коя сте - усмихнах се. Наистина не можех да кажа с точно кое с ебеше отличила тя. Тя се отличаваше със самата себе си, предположих, но не го казах. Не исках да бъда прекалено ласкателен. Не и днес, може би. Исках пшросто да видя как щеше да ми се отрази едно свтско събиране с много хора, макар досега да бяха малко. Силно се надявах да завържа някое приятелство, да започна запознанство, защото както я карах накрая щях да познавам двама-трима, а това не беше никак добре за моята скромна персона с малкото си познати.

Заглавие: Re: Балната зала Нед Авг 21, 2011 8:50 pm

Ана се замисли какво може да му отговори. Стори й се прекалено смахнато да му обяснява за глупавия си любовен роман и за главния герой, който така си съвпадаше с Греха.
- За стъпките. - излъга тихо и се засмя. Това й се струваше още по-глупаво, отколкото разказа за книгата. Това обаче не я смути, нямаше да се изненада особено ако тъмноокия красавец си бе плюл на петите. Обикновено рядко говореха с крехкото създание в обятията му.
- Вие за какво мислите ? Струвате ми се много замислен за някого или нещо, далеч от тук. - забеляза момичето й се впи в очите му, които бяха тъй мъдри, замислени и палави до известна степен. Сякаш бе прекарал хилядолетия на този свят.

» Конферентната зала
» Оперната зала